|
Днес си размишлявах за моя брак - развод и ми изникна един спомен.
На долния етаж сме, откъдето се вижда дворът.
Майка ми трака на шевната машина. Мъжът ми с малкия син дремят на дивана.
Дъщеря ми изведнъж : Мамо, виж я тази грозна жена, пак е дошла заради тати.
"Грозна" е, защото е гримирана, червосана , с прическа и защото дъщеря ми емоционално е на моя страна .
Жената наистина е нахална. Не стига, че е дошла в моя двор, ами и ме кълне.
"Да пукне дано тая Вида, пак е оставила котките без храна и вода" и преминава пред прозореца като размятква сексапилен задник.
Съмненията, че тази жена се навърта заради мъжа ми, ги казвам на мама, а тя бавно вдига поглед от шиенето, поглежда ме през очилата и казва:
- Не трябва да обръщаме внимание на вражеските елементи, както е казал Тодор Живков, а да отидем да си направим и ний прическа и маникюр.
Тя имаше особено чувство за хумор, който беше схванат дори от десеттгодишната ми дъщеря: Мамо, Тодор Живков не е казал така,нали?
И най-накрая и мъжът ми, като чува какво говорим, поглежда през прозореца и казва:
"Тая кранта ли бе. За мен има само една жена-Вида."
Дъщеря ни го погледна с девалвиращо доверие.
|
Днес
