През детството ми майка ми ме биеше по различни поводи, а един път през декември 1990та за 4 изкарани двойки ме преби с чехъл с дървен ток по главата и от всеки удар губих съзнание за част от секундата.Заплашвала ме е, че ако стана наркоман ще ме удуши и това го каза съвсем сериозно.Последно майка ми ме лиши от наследство и е починала януари миналата година в САЩ.Остава черна и тъмна следа в моя живот, единствения тъмен облак до 15тата ми годишнина.

Не искам и не съм искал никой да ми се бърка в живота и да ми дава наклон, а подкрепата която е трябвало да получавам е предимно финансова, а не заплахи, побойща, обиди, смъртни заплахи, очернянето ми зад гърба ми пред много други хора, пълното неосъзнаване на собствената си вина и хвърлянето ми в самоубийствено следване от което излезнах след 8 години следване осакатен в умствено състояние на тежки лекарства до края на живота ми.

С никой не мога да си оправя отношенията защото на следващия ден нещата отново започват и така цял живот.

Мен за пръв път ме обявиха за луд през 1982ра на 4 годишна възраст.Едно съседско дете ми изцапа с кална пръчка нова бяла фланелка, аз се уплаших, че майка ми ще ме пребие за това, една съседка еврейка ме чу, изпра ми фланелката и после отиде при майка ми и каза, че съм за психиатър.Така ме кръстиха "Весо-лудия" и този прякор нося вече почти 41 години.Една лъжа повторена 100 пъти става истина и след втория ми престои в лудница през 2016те една служителка там след няколко месеца като отидох да вадя психо ми го отказаха и казаха, че не мога да работя като охрана.Тоест на мен престъпната българска държава не ми разрешава да работя, а ако взема инвалидна пенсия тя ще е максимум 300 лева.После същата тази държава очаква лоялност към мен, финансова и политическа лоялност, как ще стане този номер?