не е въпрос на конкретно изказване или решение, а въпрос на фундаментални дефиниции:

според православния канон всички хора са грешници и да твърдиш, че човек може да е безгрешен, е ерес

според католическия канон всички хора са грешници, с изключение на папата, който е безгрешен

тъй че напълно нормално според православния канон папата да е баш еретик, щото се е самопровъзгласил за безгрешен, което е ерес от гледна точка на православните

на всичкото отгоре, в православния канон ако поканиш еретик в къщата си, недайсибоже в черквата си, ставаш и ти еретик, затва и папата никъде из ортодоксалните държави не го канят на посещение, щото е еретик и който го покани и приеме става и той еретик, и някакси хич не върви патриархът да стане еретик, щото поканил еретик


на папата обаче, кой знае защо, му е огромен зор да се натресе на посещение във всяка от ортодоксалните държави и в крайна сметка му е намерил цаката, щото се води също и светски държавен глава на държавата Ватикана и в качеството си на такъв може да бъде поканен на светско посещение от президентът на съответната ортодоксална държава - и тогава на това ужким напълно светско посещение започват едни кадрили и преструвки, щот папата реално е дошъл да говори с патриархът, а пък патриархът не върви да говори с еретици и да служи общи служби с тях и затва са едни истории от детската градина как патриархът случайно минавал там дето президентът посрещал папата и патриархът така и не разбрал че това е папата и просто му казал здрасти и от дума на дума, та стигнали до църквата и там заедно отслужили литургия, без патриархът така и да разбере завалията, че случайният му познат, с който случайно се запознал на улицата, всъщност е най-големия еретик на земята

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите