В наше село има едно зло човече. За пръв път като се видяхме, му викам О, здравейте, господине, много се радвам да се запознаем. То ме гледа изподвежди, ще рече: Тая или е луда, или мен прави на луд. Не искА да ми отговори, отмина ме.
Което не знаех как да си го изтълкувам, нищо не рекох, и аз го подминах. Следващите 4-5 пъти като се засечем, понеже живеем в едно село, то, това ниско , дребно и черно като циганче човече само ме иронизирва, каквото и да кажа, после взе дори със сарказъм и накрая съвсем сардонично да ми отговаря.
Попитах го, защо се държи така с мен, не можа да ми отговори. Чудех се дали други хора са го подвели нещо лошо за мен да си мисли, дали са ме наклеветили и пр. И взех , че поразпитах. Оказа се, че човечето имало нелека съдба. Заради която не може да се спре цял живот да си отмъщава на света. Няма да я разправям неговата история, да не вземе някой да се припознай. Самотна майка го отглежда, бабите пред блока го подмятат. Защото по време на соца на самотните майки се гледало с подозрение и с не добро око. Съчувствам му.
Но искам занапред такива зли човеци да стоят далеч от мен, боже. Не е мой проблем.

Иначе има много зли човеци, които са ми симпатични. Но това-не ми е.

Редактирано от vida1929 на 23.04.21 11:53.