Но защо, въпреки че осъзнавам всичко това, продължавам да соматизирам?
Последния разговор с баща ми. Преглътнах отново обиди. Заболяха ме ставите. Бях на легло, едва се движех из стаята.След няколко дни реших да му се обадя с намерение да изясним някои неща. Отново ми стана ясно, че с него не мога да имам диалог. Опитах се да му кажа моето мнение по един въпрос,в който са замесени едни наши роднини. Той ми каза, че злословя. Аз всъщност ги иронизирах, но той не схваща нюансите на речта. Но другия ден се събудих с възпалена уста и сливици. Трета седмица карам ангина, за която ми назначиха антибиотици.
Все още подсъзнателно вярвам на него, не на себе си. След няколко дни ми просветна-да, той е прав, аз наистина злословех по адрес на нашите роднини. какво друго е иронията освен злословене. Казах нещо лошо и устата ми се възпали.
Защо продължавам да му се обиждам, когато ми казва нещо???въпреки че уж си мисля, че му прощавам още на момента за всичко обидно което ми казва.Имам чувството, че проблемът с баща ми никога няма да се разреши и ще ми тежи до гроб.