Re: Счупеното.. / Взаимопомощ / Психоанализа и психотерапия

Vitalite
08.01.21 10:24

Това е метафоричен начин да се каже, че същността на щастието е безусловна.

Рисувай човешки лица. Както го правят децата в художествените гимназии. С играта на светлината и сенките. Някога това ми беше невероятно забавно. Сега забелязвам, че все повече възрастни хора правят опити да рисуват - това е възхитително - в нета има уроци колкото щеш, ако имаш нужда от напътствия.

За щастие - не знам всичко и съм наясно с това. Основната ми програма цели да разбира как работят нещата. Затова продължавам напред.

Ако ми позволиш да бъда откровена - хич не ме интересува дали си сериозна или шеговита. Важно ми е да си щастлива.

ShokoLada

08.01.21 11:30

Не мога да рисувам. Нали това ти казвам, визуалната ми памет я няма. Помня усещанията, но не и лицето и това ми създава огромни проблеми.
За да запомня някого, трябва да ми събуди някакво усещане/усмивка, гняв, милост, съпричастност, интерес и т.н./..иначе е кауза пердута..и 10 пъти да видя човек, на 11-тия съм си го подминала..и ми се сърдят.
пробвала съм с открий разликите, там съм добра..разликите откривам, ама картините не помня.
например и теб не помня, нито като образ, нито с това как си била облечена, помня, че на срещата на споделено си говорихме много..даже и част от разговора помня..ама това е слуховата памет..даже и гласът ти помня..

Vitalite

08.01.21 12:00

Попита ме как да развиеш визуалната си памет за човешки лица. Казах - учи се да рисуваш хора, лица, цяло тяло. Не по памет. А гледайки изображение на човешко лице - скулптура, снимка, картина, жив модел.
Възприемам един човек като холистична цялост - глас, тембър, лице, изражения, жестове, стойка, поведение, коса, облекло и т.н. Разпознавам хора, които не съм виждала и от 30 години. Може да подмина някой на улицата не защото не съм го разпознала, а защото не съм го видяла (проблеми на зрението).

ShokoLada

08.01.21 12:23
Благодаря, но не те питах за приемане, а за познаване, разпознаване.
Рисуването не ми носи удоволствие..ще търся други начини.
ще експериментирам..

Vitalite

08.01.21 13:04

Ако не възприемаш нещо, няма как да го познаеш или разпознаеш. За да познаваш и разпознаваш, е необходимо да научиш мозъка си да "вижда" това, което му подават сетивата - ти не само чуваш с ушите си, но и виждаш с очите си, имаш обоняние и още няколко сетива. Но какво виждаш и чуваш зависи от това, което мозъкът ти е обучен да "види" и което след това се интерпретира от съзнанието ти. Ама какво ще интерпретира съзнанието, ако мозъкът не може да го види.
Понеже си радетел за споделяне на собствен опит - обясних ти как аз съм развила моята визуална памет.
Експериментирай - има много упражнения. Задължителни са за хора, които посещават събития, на които присъстват голям брой хора и те са там, за да се запознаят с колкото се може повече.
Ако не възприемаш нещо, няма как да го познаеш или разпознаеш. За да познаваш и разпознаваш, е необходимо да научиш мозъка си да "вижда" това, което му подават сетивата - ти не само чуваш с ушите си, но и виждаш с очите си, имаш обоняние и още няколко сетива. Но какво виждаш и чуваш зависи от това, което мозъкът ти е обучен да "види" и което след това се интерпретира от съзнанието ти. Ама какво ще интерпретира съзнанието, ако мозъкът не може да го види.
Понеже си радетел за споделяне на собствен опит - обясних ти как аз съм развила моята визуална памет.
Експериментирай - има много упражнения. Задължителни са за хора, които посещават събития, на които присъстват голям брой хора и те са там, за да се запознаят с колкото се може повече.

ShokoLada

08.01.21 21:23

За което Благодаря. За споделения личен опит.
а и все пак 14 години в недвижимите имоти, с контакти по телефон, слуховата памет ми е доста тренирана. Другият аспект е, че филми не гледам, предимно чета книги и фантазирам.

Vitalite

08.01.21 23:53

Добре, разбрахме, че слуховата ти памет е доста тренирана - и разпознаваш хората по гласовете им, но пък не помниш как изглеждат хората, които срещаш в реалния свят. За сметка на това фантазираш - което означава, че значително време прекарваш във виртуални светове. Лошо няма.
И?
Какво следва да мислим за себе си - ние всички останали - които (раз)познаваме по глас, лице, глезен и походка, писмовен стил, убеждения и т.н., гледаме филми, четем книги и се ползваме от въображението си?

ShokoLada

09.01.21 07:00

Попитах те за практичен съвет как да тренирам мозъка, да запомня образи. Начин.
ти ме питаш какво да мислите всички вие останалите, за себе си..

Vitalite

09.01.21 08:45

Извинявай, иронизирах те.
Как да тренираш мозъка си да запомня образи? Сигурна ли си, че това ме питаш?
Щото http://back2nature.rocks/%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82/ има и упражнения. Успех!

ShokoLada

09.01.21 15:29

Аааа въобще не се извинявай, иронизирай си колкото искаш, хич не ми пречиш..
Да, това питах..
оки, после ще го погледна..Благодаря за пожеланието...

Vitalite

13.01.21 10:06

И погледна ли?

Съмнявам се. Темата е за друго.

Прочети се.
И отговори на себе си какво всъщност си искала.
Житието битието ти не ме интересува.

Ако беше с една идея по-търсеща истината, щеше може би да се поинтересуваш как наистина работи паметта, как създава историите около, които човек развива идентичността си и как те(паметта, историите й, лъжите й, идентичността) предопределят щастието, което е възможно той да изпита. За да си създадеш нова история, трябва да се обърнеш към старата, да я разбереш, да я приемеш, да проучиш из основи вярванията, върху която е изградена. Едва след това можеш да пристъпиш към създаването на ново, светло бъдеще. Ти реагираш крайно неадекватно, с крайно отричане на себе си.

Изводите ти кой от какво се страхувал са за деца от детската градина.

Прегръдки за теб нямам. Чувството, което имам и ми остава от общуването с теб - виртуално или реално - е тягостно, като да съм обгърната от тежка, лепкава мъгла, която иска да изцеди времето и радостта ми, за да запълни вътрешната си празнота. И ти казвам това като някой, който месеци наред е отдавал енергията си съвсем безвъзмездно и доброволно на хора в много тежко състояние на здравето. Затова - молбата ми е - не ме занимавай повече със себе си.