И мен са ме спасявали веднъж ама моето беше на самата писта... бях съвсем солово на ски на Витоша, та пада свирепа мъгла и аз карам по стената... та от мъглата не виждам едно малко хълмче и след него лека дупка... та политам аз - едната ми ска се откачва ама другата не ще - явно автоматите са ми били малко по-натегнати там. Та чупя крак - точно където свършва ски-обувката - и двете кости... а студът си беше студ взех да замръзвам... болка в началото нямаше - ендорфини, адреналин и квото друго да се сетиш ме държеше буден и в съзнание - ама студът започна много да ме хапе а аз си лежа беззащитен на пистата... Добре, че мина скиор и ме видя - спря се - попита как съм - аз му казвам че май съм си счупил крака и замръзвам бавно... та се спусна този незнаен човек и викна спасителите... около 30-40 мин. съм мръзнал бавно - съвършено беззащитен и почти в хипотермия докато дойде спасител със лежанка, вързана за него... та ме прибра на топло долу при спасителите дето ме почерпиха с топъл чай, прегледаха ме и ме обездвижиха и ме спуснаха с кабинка до долу, дето ме чакаше линейка и така 3 месеца гипс - после още около толкова раздвижване на атрофиралите мускули и т.н. - ама аз все пак бях на писта... не ми се мисли в твоя случай дето си бил извън... аз по онова време нямах мобилен телефон - още не бяха масови та и да исках не можех да се обадя на никой. Естествено - после, когато се оправих се качих - благодарих лично и почерпих преизобилно спасителите с огромна благодарност.

Закъсването през зимата в планината е много дзверски опасно - през лятото - иди-дойди - все някак може да се оцелее, ама през зимата е дзверско.