За инфо. И аз докато гледах собствената си майка да умира бавно - и аз пиех доста. Не е лесна гледка за преглъщане, сменях памперси, застилах легло с найлон под чаршафа и всеки божи ден преди да тръгна на работа сменях всичко това и я къпех. Стараех се да поддържам изрядна хигиена, перях, чистех и т.н. Тегава работа, но при условие, че тя ме е посрещнала на този свят с толкова любов заслужаваше всичко това, което аз давах от собствения си живот. Ставах в 4 часа всеки ден, за да мога в 6 да тръгна за работа... Пътят ми до София беше 2 часа с обществен транспорт - връщането също беше толкова - на всичкото това започнах да карам шофьорски курсове, да уча листовки и т.н. . Да бъда отговорен за нейния живот, когато тя ми е дала живот - вярно - беше си голямо изпитание - ама пак бих го сторил, без значение какво ще ми коства това.