На следващия или по-следващия ден ни закараха на около 40-50 км. май беше северно от Рио, откараха ни като истински тамагочита на едно малко пристанище, там взехме малко корабче и отплавахме на някъде. Щяхме да имаме един свободен ден за свободно плажуване на един остров, дето до ден днешен не мога да открия на картата. Дори не знам как се казва. Та... минавахме покрай малки островчета с малки кейчета за лодки, когато ни разказаха, че отиваме на малък остров, който се държи от стар италианец... идея си нямам дали го е купил, наел или квото и да е там. Изневиделица по-нататък пред нас изникна остров с църква на него, кристални води, палми - абе направо рай. Когато стана ясно, че това е нашият остров почти цялата група, барабар с мен - направо скочихме във водите (и, о изненада - бая студени води бяха...) още преди корабът още да е акостирал на кейчето. Предварително ни бяха инструктирали да сме с бански, но всичко беше някаква конспирация - явно рекламен трик на туроператора. Доплицикахме се до готин малък плаж от - забележете - почти напълно - кварцов пясък. Имаше и камъчета от полу-прозрачен кварц в изобилие. На острова си имаше и кръчме типично по италиански с най-готини европейски гозби вътре. Два плажа - единият по-малък гледаше към открития океан, другият по-голям към материка и малките островчета - баш там се бяхме гмурнали. Направо рай. Понеже пристигнахме преди обяда трябваше да плажуваме немалко време, за да дойде време да пробваме вкусната храна дето я бяха приготвили вече доста старият вече италианец и екипа му. То беше плицикане, то беше събиране на кварцови камъчета... Абе забавление и кеф. Вече се бях настроил съвсем празнично, пък и не само аз. Цялата група полудя от кеф. Обядът беше яко вкусен, но пък някак в допълнение на празничната картинка ми липсваше чаша вино... купих една бутилка от баш пича на острова, която хич не беше евтина, даже си беше скъпа ама не ми пукаше - празничното си е празнично. Естествено всичко разделих между нас - имам предвид брата, снахата, художника и жена му. Кефът винаги трябва да е споделен, за да е и кеф на спътниците ти. Ако не го споделиш - какъв кеф е мамка му. Пиьене, еденье по нашенски. Италианците и те май така го разбират живота - все едно са българи, но все пак са италианци - лични наблюдения на манталитета. После беше едно тежко излежаване под палмите... та до по-късния следобяд.

Останалото по-нататък.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите