|
В отговор на:
Изкуствения интелект не може да бъде плод на каквото и да било програмиране. Понимаеш?
Както казах – не по-далеч от печатницата.
Изкуственият интелект (ИИ) е плодът на тъкмо тази човешка дейност – програмирането.
С други думи изкуственият интелект се именно програмира.
Това е нещо като да ти кажа, че селскостопанските животни не може да са плод на скотовъдството; или че сиренето не може да е плод на сиренопроизводството; или че култивираните печурки не са плод на тяхното култивиране; или че бензинът не е плод на рафинирането; или че хладилниците не са плод на работата, която работещите в хладилната индустрия извършват; или че автомобилите не са плод на автомобилостроенето; или че самолетите не са плод на самолетостроителството; или че ракетите не са плод на ракетостроителството; че сателитите не са плод на сателитопроизводството; че радиоантените не са плод на тяхното производство; че двигателите не са ракетно-двигателното производство; че симфонията не е плод на нейното изпълнение; че оперетното изпълнение не е плод на свиренето на музикантите и играта на актьорите; че театралната постановка не е плод на такава игра; че кинофилмите не са плод на работата, която се върши в киноиндустрията; че телевизията не е плод на работата, която вършат телевизионерите; че книгата не е плод на печатарството (и на авторите, които са отговорни за съдържанието в нея); че печатарската преса не е плод на работата, която са извършили работещите във фабриката, от която е тя е дошла (както и на проектантите, които са я проектирали); че листата хартия не са плод на хартиеното производство; че моливът не е плод на моливопроизводството; че линийката и пергелът не са плод на работата, която е извършена от хората, работещи във фабриките за чертожни инструменти; че ти самият не си плод на любовта, която твоите родители са направили, за да се родиш.
Запомни веднъж и завинаги – изкуственият интелект се програмира. Той е (не задължително единственият) плод на работата на (онези, които се занимават с ИИ) програмисти. Програмира се на (избраният от програмиста) програмен език, за да изпълнява някаква конкретна цел (например за изстрелването и насочването противоинтерконтинентална балистична ракета – ПИКБР – с ядрен, конвенционален или бутафорен заряд към определена военна мишена при определени обстоятелства).
Ето ти един хипотетичен, чисто теоретичен, елементарен и изключително наивен пример за изкуствен интелект, който е написан на български (а не на програмен език):
1. Радарите на ПВО система с ИИ са засекли цял рояк от неидентифицирани летящи обекти (НЛО), чийто вектор (посока на движение) е към въздушната територия на САЩ.
2. По всичко изглежда, че тези НЛО са интерконтинентални балистични ракети (ИКБР), да речем от Русия;
3. Противовъздушната отбрана (ПВО) е да бъде задействана;
4. ПВО задейства се противоракетните отбранителни средства (ПОС);
5. ПОС откриват летящите към САЩ ИКБР (всяко едно ПОС се насочва към всяка една ИКБР);
6. Всяко едно ИКБР се пръсва на множество отделни ядрени бомби (ЯБ) подобно на заря;
7. Всяко едно ПОС се пръсва на отделни противо-ядрено-бомбени заряди (ПЯБЗ);
8. Всяко ПЯБЗ прави "контакт" с всяка ЯБ (осъществява ядрена детонация, която анихилира всяка ЯБ)
Резултат от работата на този ИИ (който е плод на програмирането на програмистите, които са го програмирали): целият рояк НЛО, който се е оказал, че се състои от ИКБР-и, които ИКБР-и са се оказали, че са от онзи вид, който съдържа повече от една ЯБ (примерно ИКБР тип "заря") – е елиминиран.
Затова се нарича изкуствен – съгласно този разговор, интелект, но можехме да говорим също така за изкуствени цветя, изкуствено яйце, изкуствен пейзаж (мозайка, картина, гоблен, работноплотов тапет* и т.н.), изкуствен човек (човекоиден робот, киборг и т.н.), изкуствена планета Земя (глобус), изкуствен работен плот (desktop-а на операционната система, за разлика от пясъчната повърхност на плажа, върху която също би могъл да си наредиш някакви неща и да си чертаеш, но е доста по-ограничена относно възможности), изкуствена птица (самолет) и т.н. – защото е създаден изкуствено, посредством изкуство; тоест, що се отнася до изкуствения интелект, той е сътворен от човека чрез изкуствени материали по изкуствен път (ползвайки материали от неживата природа, разбирай: дърво, камъни, въглища, петрол, бензин, стомана, злато, силиций, пластмаса, стъкло и т.н.) и представлява плода на неговия или нейния умствен потенциал – а не по естествен.
Естествените интелекти се създават от естествени материали (). В случая на човешкия – . В този на кокошия – . По същество разликата е, че оплодената човешка яйцеклетка се "мъти" в утробата на жената, докато тази на кокошката – извън нея; както и че женският човек (жената) освобождава нейните неоплодени яйцеклетки чрез менструирането си (сега каквото остава е да кажеш, че дори месечният цикъл на всяка жена не може да е плод на нейното менструиране?! ), а женското пиле (кокошката) – чрез снасянето си на яйца.
Иначе казано – изкуственият интелект де факто не се пали, не се меси, не се реже, не се втасва, не се кове, не се ферментира, не се стругова, не се пече, не се заварява, не се суши, не се вибрира (както бетонът), не се стресира предварително (както стоманобетонът, ползван в язовирните стени или виадуктите), не се импрегнира керамично (както се прави с тъкани, които се използват в космическите совалки), не се интерферира (напр. конструктивно, както е при резонанса, или деструктивно, при което интерфериране амплитудата на вълната се снижава, вместо да се увеличава като в случая с конструктивната интерференция), не се отразява, не се мели, не се яде, не се е*е () – а се програмира.
Целта на изкуственият интелект е да взима решения без намесата на човек, тоест да автоматизира даден процес. Един тривиален пример за ИИ би бил всеки chess engine (програма, срещу която човек може да играе шах, за да подобри своите умения), но също така и лицевото или пръстово-отпечатъчното разпознаване, автоматичното сигнализиране в полицията, когато дадена зона бъде престъпена от нежелани обекти, били те живи или не), и т.н. – можеш да гледаш на всяка автоматизирана система като на вид изкуствен интелект. Всяка машина, която по какъвто и да е начин демонстрира някакъв интелект – тоест не седи просто на едно място, а може да взима сама решения (например автомобил, който отключва своите врати, когато се доближиш до него с неговия ключ в джоба, но също така и автоматизираната ПВО система от горния наивен пример в 8 стъпки) – може да се разглежда като една (машина), притежаваща изкуствен интелект.
Ъндърстенд?
*desktop wallpaper
ПП: Разбира се, всяка машина е краен автомат, тоест няма безкрайно обучаващ се изкуствен интелект – тя е ограничена от ресурса, с който разполага. Освен това, както вече сме коментирали, животът на Земята ще бъде рестартиран от следващия импактор, а ако това не се случи по този начин, тогава след около 1 млрд. години, когато Слънцето ще бъде около 10% по-ярко, а средната температура на Земята, покачила се до да речем 47 °C, което е изчислено, че причини пълното и безвъзвратно изпаряване на океаните и превръщането на планетата ни във венероподобна парникова планета... Нито един изкуствен интелект няма да бъде повече функциониращ тук, в слънчевата система, служейки на земните хора. За да бъда честен – животът на Земята ще е изчезнал много преди това. Ако бягството от тази звездна система е възможно – нещо, в което аз не вярвам, тъй като изисква толкова много използваема енергия, колкото в самата слънчева система не се съдържа – тогава може би след човешкото бягство от гореспомената система щеше да остане някакъв артефакт под формата на машини с ИИ, но проблемът се състои в това, че енергията на материята от познатата ни формула на Айнщайн E=m*c^2 не може да се употреби ефективно за движение (propulsion), а само за детонации. Защо? Защото детонациите биха разрушили дюзата в края на двигателния отсек. Така да се каже – не може да има дюза от "митрил", защото няма такова нещо като "митрил". Вие може би бихте си помислили – или дори казали – "Е, да де, ами детонациите в цилиндрите на автомобилите с вътрешно горене?!", на което може би бих подсказал "Е, да де, ама колко мегатона е всяка детонация, която се случва по време на всеки горивен такт на всеки цилиндър?", на което може би бихте отвърнали "Е, да де, ами соплата на ракетите, които издържат на високото налягане на турбулентния поток от изгоряло ракетно гориво?!", на което може би бих подсказал отново "Е, да де, ама този турбулентен поток от изгоряло гориво да ви прилича на ядрена детонация?!"...
Същината на проблема с ядрените ракетни двигатели е, че ядрената експлозия е фактически неконтролируема и твърде мощна – върши прекалено много работа за единица време, за да се ползва като източник на постоянен умерен поток от енергия, който да се впрегне за пропулсия от ракетата.
Като цяло, проблемът "как човечеството да напусне слънчевата система" се корени в това, че дори и това човечество да изобрети и построи някакъв фантастично голям космически кораб от вида "ноев ковчег"... Дори и това да е теоретично възможно след хиляди години (тъй като такъв проект би отнел много повече време, отколкото строежът на хеопсовата пирамида или изграждането на съвременен метрополис) – то просто няма къде да иде. Така че остава единствената възможност – гибел тук, на Земята. Космическите пътувания са възможни, но само локално – примерно до Луната и назад. Мечтата на Мъск за колонизация на Марс е неосъществима, тъй като условията на тази пустинна планета не позволяват нейното заселване от същества, които са еволюирали за живот на Земята. Дори и да се тераформира (което е невъзможно) – ниската гравитация не би позволила оцеляването на тези същества за повече от някаква мисия от вида "дотам и обратно".
Редактирано от Nuke Dukem на 24.09.20 07:20.
|
Re: Мислим си > AI – глупост в най-чист вид [re: osvoboden pich]
