|
|
| Тема |
 Book club |
|
| Автор |
Vitalite (флуидна) |
|
| Публикувано | 23.09.20 10:49 |
|
|
|
Преди около десет години ми попадна "Бягащата с вълци" на Клариса Пинкола Естес. Възхитително-вдъхновяваща книга. Коментирали сме я във форума. Разбира се, и други книги сме обсъждали, а сто пъти повече прочели. Сега - интерпретацията на всеки един е според възможностите му. Паметта на всеки също е според възможностите му.
"Игра на тронове" - също ми беше любима поредица. В крайна сметка - вълчето Брандън Старк, Триоката врана, стана владетел на Седемте кралства. При това законно избран.
На логото ми има сова. Вълкът ми е любим. Пеперудата обаче символизира красотата на житейските трансформации. Интересното е, че пеперудата не губи паметта си на гъсеница, но начинът й на живот е съвсем различен от гъсеничния период. Гъсеницата се тъпче с каквото й попадне, за да наедрее и да изпадне в хризалис. А пеперудата си пийва цветен нектар. И ето как се сетих за "Сините пеперуди" на Любен Дилов. :))) Обичам този разказ!
Вие в момента в кой стадий сте: ларва, гъсеница, хризалис, пеперуда?
| |
| |
| 
|
|
