В момента леко се колебая вече. Има и нещо, наречено спокойствие, което ми е много важно. Последните седмици не бях на себе си. Седем интервюта за две позиции, четене във всяка свободна минута, много скъсани нерви и накрая нищо.

Леле! Ти сериозно си се претоварила, като четох описанието на интервютата, те са си направо тежък изпит за вземане. Нищо чудно, че са ти изгърмяли бушоните. Като помня по моите кандидат-студентски изпити в една трудна специалност с много висока летва и стотици кандидати какво нервно напрежение беше...

Полезното в цялата работа като си починеш хубавичко е, че поне имаш ясна представа за изискванията и с кои пропуски в знанията си да наваксваш. Ама не виждам защо да се отказваш съвсем, ако ученето не те плаши. Дай си цяла година, ако трябва, е може с чат-пат някое пробно интервю, за да се ориентираш докъде си стигнала и без да се шашкаш излишно, ако си все още недоподготвена. Лесното, рутината и спокойствието и сега си ги имаш.

Аз си мисля, че когато на човек му влезе мухата в главата да си изпробва възможностите, не трябва да се спира, щото отначало било трудно и не ставало веднага.

Ний сме дебили и говорим само за червила и автомобили.