Ами приписваш/вменяваш/отдаваш проблемите и на това, че не си знае собствения лимит и че я отхвърлят, защото отхвърля себе си, понеже, видиш ли, другите били огледало на нея. С други думи същото като Вида -- проблемът си е изцяло в теб (напр. не се отхвърляй и няма да те отхвърлят, плащай си добре и ще ти плащат добре, назначи се на новото място и ще те назначат?!) -- но с добавката, че я навеждаш към ограничаваща мисъл -- да приеме новото и хубаво работно място, за което мечтае, като нещо извън нейните лимити (нямам предвид последното, от което са я отхвърлили, а онова, което би я накарало да се почувства високообучен и добре платен професионалист). Жената просто иска да си позволи по-добър остатък от нейния живот; установила се е в тази сфера, просто иска да претърпи някакво положително развитие.
Е, окей, това хипотетично място в момента действително е извън нейните граници. И? Рим не е бил построен за ден.
Разбира се, по-добре на това място, отколкото на никакво, но то по тази логика по-добре богат и здрав, отколкото беден и болен.
Редактирано от Nuke Dukem на 16.09.20 15:40.
|