Най добрата година е -1, т.е. преди родители ти още да са се наебали и направили теб като страничен продукт на "любовта" си. Всичко след това е мизерия. Единственото предимство да си на 10, е че не знаеш нищо за света и живота, а мечтите ти се подхранват от прикази и кино - то принцове и принцеси, то доброто побеждавало, то някой ти ценял работата. Още можеш да храниш надежди, че те чака нещо по-добро. Но пък "възрастните" те третират като безгласна буква и реално не си свободен човек. Свободата - след 18. Тогава обаче започваш да разбираш колко фалшиви са били всичките приказките. До към 30 чистиш илюзиите които са ти създавали до 18. Повечето дори не успяват да се освободят от тях. Но тези които успеят, ги чакат още двайсетина години по-нормален живот, докато тялото им не вземе да се разпада и да гълташ по шепа хапчета всяка сутрин, за да можеш да си завържеш обувките и спомниш къде си оставил ключовете. Има някои които се справят по-добре естествено от други. Но пак до голяма степен е въпрос на гени колко ще си здрав и до кога ще издържиш.