Едно момиче от училището на дъщеря ми, беше тормозено и малтретирано от съучениците си. Родителите и я преместиха в друго училище, там отново тормоз, после в трето и пак същото. Това за другите 2 училища го научих от дъщеря ми, понеже двете се озоваха в един университет и са си говорили.

Да му се чудиш на това дете защо е избрало да стане жертва на съучениците си, не и е харесвало със сигурност. Дори се разплакала, когато е споделяла тези неща с дъщеря ми.


Кофти характер, кофти възпитание и отпосле - що да не се възползваме да ревем. Да ме прощаваш, но щом родители местят в 3-4 училища дете поради тормоз и навсякъде все същото - е как пък поне 60-100 абсолютно непознаващи се и непредубедени деца да са се наговорили да мачкат и малтретират горкото момиче!

липарското що терор и пердах е отнесло, ама по логистични причини - от 3 клас смени купища градове и училища поради наше чергарство. та имам наблюдения от опит - във всеки клас от 25-30 деца има 2-3-5 максимум, които ги ръчка да тероркат уязвимите. Останалите са пасивни, защитници или неориентирани, зависи дали тормозеното ще ги спечели с качества на своя страна. Събере ли се в себе си, да не се поддава излишно, от един момент нататък тормозниците повяхват и не са фактор.

терорканите трудно, почти невъзможно превъзмогват тормоза без родителска подкрепа. та - детето не избира дали да е жертва, дори съучениците му не избират. избират родителите и семейството.