Принцеске, това не е опознаване на себе си, а слагане на рамка на себе си.
Ако аз те обидя сега, ти ще се усмихнеш и ще ме подминеш, защото коя съм аз..никоя!
Ако обаче мъжа ти или някой близък на теб човек го направи, със същите думи, едва ли ще отминеш безразлично.
Всяка реакция, всяко дразнение е специфично, защото много зависи от дразнителя, как аз го приемам... и като какво? Ако е като дребнаво заяждане, познай колко внимание ще отделя, но ако е градивна критика..вече е друго.
Не, не знам всичко, даже нищо не знам, защото гледам да не слагам рамката.
Това, което знам е, че нищо човешко не ми е чуждо, друг е въпроса за избора, дали да го проявявам или не, и дали да се отдам на дразнения или не. Но това не е опознаване на себе си.
Т.е. нямам програмка..засеча ли обидна дума и да реагирам по един и същи начин..а зависи от зависи..Принципите са хубаво нещо, но когато са поставени за себе си, а не за другите около нас. А всъщност какво значи принцип, като нищо еднакво няма, дори всяка секунда е уникална..Май и принципите са някаква илюзия..сътворена за да създава значимост..
|