Вий причинявате ли го това на близките си?

Не, защото всичките ми близки имат кучета и ако се налагало, всички сме отглеждали за по малко кучето на някого. Виж, ако ме попитат дали мога да гледам нечия котка, не знам, по-скоро бих ходила да я храня, поя и да й чистя, там, където живее.

Но едро куче не бих гледала в апартамент.

Навремето един приятел ме измами и убеди да взема един прекрасник - смеска между каракачанка и още нещо, а аз живеех в малък апартамент. Докато беше малък - добре, но после... Стана към 50 кг, искаше да тича по 20, 30 км на ден, искаше да пази, та решеше ли, че някой е от "стадото", недай боже да се отдели от него... Имаше страховит глас и изяждаше всичко опасно наред, докато ме нямаше за малко у дома - от щори до самобръсначки. Нямаше как да скрия и заключа всичко, на задните си крака ставаше висок колкото мен.
Иначе добър и гальовен като коте.
С огромно прискърбие го дадох на хора живеещи в провинцията с огромен терен на разположение.

Оттогава насам не се поддавам не емоции при избор на домашен любимец.
Ето сега взехме един минишпиц дама. Към три килограма е на 8 месеца. Беше малко обездвижена и дебелшка, но след седмица у нас и редовно извеждане, взе да се вталява. Вече не се и страхува от целия свят. Обаче си е куче за вътре, това навън няма да оцелее.

Conscious action does not produce karma – reaction does.
S.G.