|
Аз от доста време си го наблюдавам, но днес присъствах на буквално две крачки...
Пред мен вървят два "субекта". Младеж, видима възраст около 20-те, 1-ви номер, 90 кила, в евтин износен анцунг. Обикновено такива кибичат с подобно на тях субекти, и си бъркат в носа по цял ден или пият. Гледат като телета, и обикновено ги подминавам на бърз ход. Но този беше по-различен... тикаше количка с бебе. Зад него - дребна, перхидролена, с къса за сеозна поличка, и също толкова лош вкус - майката. Изглеждаше като съученичаката която всеки от нас е имал, и на завършването се е зачудил - абе само аз ли не спах с тая... Явно бързаха и се разменяха кой да тика количката, видимо с досада. По едно време бебето каза - "тати".
И тогава ме огря... Това дете се роди при нас... в ада... Ако можеше да осъзнае при какви... хомо сапиенси се е родило, и ще зависи от тях поне 18 години... щеше да се гръмне. Но то на този етап, нито може да го осъзнае психически, нито да направи нещо по въпросът физически. Едно безсилие, съчетането и компенсирано единствено с огромното невежество и неразбиране за живота с което започва всеки от нас (а повечето и завършват по същия начин). Представете си живот, в който единственото което може да те спаси от него, е неразбирането на това какво изобщо се случва с теб... Дори още по зле от законът на джунглата - убий или бъди убит. Дори в това да станеш добър убиец може да има нещо (иначе нямаше да предпочитаме кучета и котки за домашни любимци). Но същестуване, което от самият си зародиш се основава на това да не осъзнаваш кой си и какво правиш на тази земя, безсилие да определиш себе си... Нямам друго определение освен - ад.
Това обяснява толкова добре и защо повечето предпочитат да изживеят целият си живот по този начин - по - течението, като обекти на случващото се около тях, зависимо от останалите, от телесните си потребности, от хормоните и нагоните... никога като субекти осъзнаващи какво наистина са те и какво искат от живота (и дали изобщо могат да го постигнат). Което... в предвид реалността която ни се предлага, реалността на това да си хомо сапиенс... наистина - можем ли да обвиняваме...
Освен точно в тоя случай, който наблюдавах. В матрицата е закодирано тя да се репродуцира до безкрайност. Да въвлича все нови и нови души (ако вярвате в подобни неща), във все същият безсмислен цикъл на псевдо съществуване. Индусите го наричат Самсара, но Ад му подхожда доста по-добре. С годините виждам защо хората правят деца, дори и физически да се удържат, по психологически подбуди. Реалността е, че ние умираме психически, дълго преди да умрем физически. Психиката ни достига лимита на това което наричаме живот, и то доста бързо - 20, най-много 30. Това са годините в които сме си представяли, че живота "започва", а той реално свършва. И целият шум е бил най-вече около това кой кого ще изчука, кой е бил по-"готиния", по-"вървежния" и чии гени в крайна сметка са се репродуцирали. Жените и мъжете на субективно ниво си представят тоя процес малко по-различно, смятайки че постигат малко по-ралични цели, но в крайна сметка - без особена практична разлика, защото целта е една и съща - кръговрат. Илюзиите които са имали, никога не са ги направили истински субекти на собствения им живот, а просто "дъвка" за мозъка и емоциите, докато тялото им ги е водило към неизбежния цикъл на живота, така както и всеки останал неудушевен предмет на неговата материална природа. След изпълнението на тази "задача", ние реално умираме, защото сме изпълнили мисията си. За съжаление хората живеем твърде дълго, представяйки си, че за нас всъщност има нещо след това. Но реално няма, и единственото с което можем да запълним тази психика стигнала края са... децата естествено. Защото само в тях виждаме отново кръговрата на живота, следващия цикъл на илюзия, на невежество, на драма, който за съжаление е нашата едиствена дефиниция за "живот". В най-добрият случай т.н. родители влагат собственият си идеализъм към тези деца и се опитват да изживеят чрез тях живота който собствените им родители не са им дали. Но това е рядко, и да си говорим честно, ако искаха най-доброто за техните деца, най-добре никога да не ги бяха раждали. Защото живота няма "хепи енд", всеки накрая ще се върне там, от където е дошъл. И могат или да го приемат, осъзнаят, защото се предполага, че са вече "възрастни", или да продължават да прехвърлят топката. Защото, може би, за следващото поколение ще е по-добре... А какво изобщо значи "по-добре"? Може ли изобщо да бъде "по-добре"? Естествено, всички по някое време осъзнаваме отговора... но невежеството трябва да продължава да се рециклира... Хомо самиенс наистина е на границата, между животното и бога, като божественото в него е, единствено силата да каже "не". Да приеме смъртта на животното, което не значи просто физическа му смърт, а отказ от целият кръговрат на живота, т.е. нерепродуциране... Както и да е, тези неща са дъвкани от хиляди и хиляди години от хиляди и хиляди хора. Но кръговрата на невежество ще продължи, просто такава е природата на живота, т.е. ада...
|
Днес видях ада...
