|
Вчера с малката се връщахме от центъра на града към нашия квартал.
Не шофирам, ползвам градския транспорт. Винаги си купувам карта, защото фитнансово ми е много по-изгодно - около 2,5 пъти. Неудобството е във времето, тъй като автобусите путават през огромни интервали.
Детето ми вече не ползва безплатна карта, тъй като навърши 7 години отдавна. Не съм ий купила и ученическа карта, тъй като училищете е в нашия свартал, а в града пътува с мен. В такива случаи купувам билетче от 1 лв., даже й давам монетката тя сама да си заплати билета. Засега не слизаме често в центъра и ми е по-евтино всеки път да й плащам билет, отколкото да й купя карта.
Така с предисловието и поясняване на ситуацията.
Заставаме вчера на спирката. Виждам, че автобусът идва, и нямам време да вадя парите аз и да ги давам на детето си. Пускам я пред мен, като на шофьора показвам картата и с ясен глас обявавам, така, както правя винаги - Картате за мен, за детето билетче. И подавам монетата от 1 лв. Шофьорът ми къса билетчето, ние сядаме и пътуваме щастлиив и доволни.
В автобуса с нас има още един младеж някъде на задните седелки и еидн достолепен гражданин, няма да му споменавм професията от нашия квартал. Не се познаваме, но по физиономия всички се знаем. Той също ползва градския транспорт и поради факта, че автобусите са с разписания както описах през огромни интерлави, доста често се засичаме. Имайте предвид, става дума за наше село, а не за мегаполиса София.
Слизаме на и тримата на нашата спирак - той от предната врата, ние от средната. Той ме изчаква и ми с остър глас ми казва - Шофьорът каза ,че не сте си платила билета. Изстинах. Казах - няма такова нещо. Не знам, не знам, шофьорът така таказ. И този господин говори с мен с най-голямото пренебрежение и на "ти." Онемях. Оказа се, че после отново сме заедно в кврталнияь магазин. Отново го изчаках и възпитано му казах, че съм платила билет на детето и аз съм с карта.
Той ме изгледа и повтори - не знам, така каза шофьорът.
Почувствах обида. Ако този човек ме беше нарекъл грозна, нямаше да се засегна. Но да твърди, че крада, и то на дребно, е просто потресаващо.
Не съм взела и една стотинка без позволение, всички сметки съм си ги плащала и надплащала, и така уча и детето си.
Пра-пра-пра дядо ми е първият заселник в квартала ни, докувентирано е в архива.
И да ме изкарат крадла, не мога да го понеса. А този въпросен господин не е случаен, разбирате ли, не е кварталният гангстер или кварталният пройдох, умен, интелигентен, ожбразовн, с перстижна професия достолепен господин. И в неговите очи аз съм крадла. Явно съм стигнала дъното.
Да не помислите, че рева и редя сълзи и сополи. не,разбира се. Но случката остави горчив вкус у мен и напъни за размисъл защо и как. А пък и отдавна не съм ви писала.
Надявам се да е разбираемо написано, не ми се слагат тирета, две точки и кавички.
Как изглежда животът е станало по-важно от самия живот. - DS
|
Поредното (ми) оплакване
