|
Накратко историята - появиха се наскоро едни мои кандидат-клиенти,
много искали точно аз да им направя едикаквоси, щото били видяли какво съм направила едикъдеси, и т.н. На мен не ми се занимаваше, защото това щеше да ми бъде извънредно натоварване, да я работя в извънработно време, пък не вървеше и да им отказвам, и затова им засилих двойно по-висока оферта, барем сами се откажат, пък ако не се откажат, поне мен да не ме е яд....Дотук добре.
Те обаче ми приеха офертата, понапрегнах се малко, свърших работата, взех си парите, и се почна... - вместо да се изкефя на парите, на някоя екстрица и т.н., аз започнах да се притеснявам, все едно нещо съм ги излъгала хората, и...абе кофти ми стана. И сега, докато пиша за това, ми е дискомфортно едно такова...Е, няма да им връщам парите, де :)))
Обаче, си дадох сметка, че се чувствам по подобен начин и в службата, където през няколко месеца получавам премия, в размер на 1-2 заплати, и когато получа тези пари, все имам чувството, че трябва да свърша още нещо допълнително, нещо в повече от това, което правя обичайно. А тези премии, по принцип, са за приключени проекти - демек, за работа, която вече съм свършила, и то преди няколко месеца, дори година. (Надявам се, шефовете ми да не четат тук.) Да не споменам, колко ниска заплата си бях договорила първоначално, та ми я вдигнаха по тяхна инициатива, въпреки, че нашата фирма е на принципа "както се договориш".
И така, знам, че звучи глупаво, и от една страна, съм наясно, че работата ми си струва, но на емоционално ниво, имам усещането, че не заслужавам по-високо заплащане, и това има връзка с не особено блестящото ми материално положение в момента.
А на младини не бях така, тъкмо обратното, бях склонна да се надценявам, и получавах много по-високо заплащане, въпреки че, сега, като професионалист, съм в пъти над това, което бях тогава, ама наистина в пъти, във всеки един аспект.
Та се чудя сега, как да синхронизирам нещата? Как да си получавам заплащането, и да ми е спокойно и комфортно?
Ох, знам, че всичко това звучи шантаво, но е истина.
|
Как да преодолея притеснението?
