|
не полудявам. Влюбена съм в котарак, оранжав, рижав котарак, който кръстих....естествено Рижко. Появи се на улицата пред нас . Гледа ме, сякаш флиртува с мен- малко тъжно, но закачливо, меланхолично и бавно ме заобикаля, като срамежливо навежда глава. Започнах да го храня и да се обвързвам с него, но изчезна нанякъде и аз се притесних. Тръгнах да го търся из квартала, не го намерих. Като излизам, винаги нося в торбата някаква храна за него. Обича всичко, свикнал е да дояжда всякаква храна, не е претенциозен и може да хапне и постен ориз, но и мръвки не отказва. Та, вчера обикалям да го търся и в отчаянието си, явно не съм се усетила как го викам по име, с тъжен и отпаднал глас: Рижко, Рижко...Не ми пука, какво си мислят минувачите за мен, може би са прави.
Много харесвам оранжеви и рижави коси и козини, гъсти , с нисък косъм. Не се смейте и не ме съжалявайте, всеки има някакви налудности дълбоко в себе си, и объркване и хаос, на които търси началото...Та се сетих, че в осми клас бях влюбена в един рижав фотограф. Всеки месец ходех да се снимам при него. Не може да не е забелязал, че съм влюбена в него или ми хлопа дъската. Ако чете това, моля да ми се обади. Това беше моята моминска несподелена любов, която сега доизживявам с ...котарак.
Рижко, Рижко, къде си?
Редактирано от vida1929 на 13.08.19 18:10.
|
Не знам дали
