|
Давени котки-разказ.
Сетих се, че не съм ви разправяла как щяхме да се удавим с моята приятелка в морето преди двайсет години. Бяхме с група от съюза на писателите в почивна станция за една седмица.
Мястото е край Китен, времето прежурящо слънчево, но защо сме сами и точно там-не знам. Може би защото сме луди-друго обяснение нямам.
Плувахме навътре, тя беше пред мен, когато изведнъж спря . И аз спрях. Тогава тя ми извика да не приближавам, а да се върна на брега. Да съм извикала помощ, защото нещо я засмуквало . Тогава видях или си внуших, че виждам около нея как водата се върти .
- Защо аз, ти иди-рекох аз и се набутах във въртящата се вода. Не можех да понеса мисълта, че ще се удави, докато мен ме няма.
Морската фуния ни засмукваше . Ту потъвахме, ту изплувахме, а в пресекулките когато бяхме горе, се мъчихме да проведем смислен диалог.
- Една от нас двете трябва да остане .......
-....жива, за да отгледа децата ...
- и....
-...да издържа Таньо.
Децата бяха моите осиновени , а Таньо -нейния мъж, безработен и болен .
А НЕ! -казахме, хванахме се за ръце и ...потънахме. Обаче нещото ни изхвърли нагоре като гейзер....за да си кажем:
-За къв дявол ги взе тия деца?
- Ми ти кво му хареса на тоя Таньо?
- Много са ми хубави децата.
- Много си го обичам моя.
-Гледай си ги тогава.
-Обичай си го тогава.
-Аз няма да ти ги гледам.
-И аз няма да ти го обичам .
И как намерихме сили, хванахме се за ръце и изплувахме от водовъртежа.
Като изплувахме криво-ляво на брега треперещи, се спогледахме и си рекохме:
-Като давена котка си.
-И ти....
---
В кулминацията на болестта деструктивните сили се превръщат в оздравителни.Редактирано от vida1929 на 29.06.19 15:16.
|
Наши разкази 
