|
|
| Тема |
 Бях на среща на рода |
|
| Автор |
vida1929 () |
|
| Публикувано | 10.06.19 19:07 |
|
|
|
и говорих без прекъсване цели 6 часа с различни роднини, с някои от които не се бяхме виждали 20 и повече години, с други-само на сватби и погребения, с трети макар че се чуваме ежедневно, пак говорихме. Мъжът ми не издържа и ми вика: Как не млъкна, бе! Като кречетало си.
И се замислих. Аз по принцип не говоря много. Но съм много привързана към децата, семейството и рода. Те са моят живот.
После прочетох една мисъл на Ч.Дикенс: Никога не затваряй уста пред тези, пред които вече си отворил сърцето си.
Вие как я разбирате?
---
В кулминацията на болестта деструктивните сили се превръщат в оздравителни.
| |
| |
| 
|
|
