Един колега преди време каза, че щом гледам фантастика и кримки, значи искам да избягам от реалността. Когато няма друго, си оставям някой лигав немски филм по Диема. Това е надежда! Лично гледам с цел самосъхранение. Често ми е комично кааааак пък на финала всичките вземат, та толкоз безболезнено се разберат и плеснали с ръце и се прегърнали. Щастливите краища още не са ми създали "усещането, че в крайна сметка всеки получава това, което е заслужил", обаче си ми трябват, за да вярвам, че е възможно. Достатъчно гадости има в живота, за да ги преживявам и с филм. Харесвам сериозни филми и естествено не държа винаги да свършват щастливо, но вечер докато си почивам предпочитам да не се натоварвам.

Като житейска позиция си намирам моята за достатъчно смислена - познавам лошото, но вярвам в доброто.

* * *
Кучетата си лаят, керванът си върви!!