Преди да спра през 2009 година, имах няколко кошмарни години. Около 2-3 години преди това бях в ужасна криза като цяло. Поне година и нещо ми се събира сумарно всекидневно пиене и криене.
2008 и 2009 бяха най-зле.
Когато се роди сина бях добре, държах се. Наклона почна от 2005.Когато почина баща ми. И лека полека грижите и за баба ми дойдоха, и болестите също.. С вената която се отвори на крака. Вече 2009 бях много зле. Опитвах се да спра и алкохол и цигари, все гърмях.
Накрая отидох в АА.
2010 април спрях цигарите. 2009 есента за пръв път тук дойдох в АА.
Беше ужасно първия път. 3-4 пъти се качвах и връщах по стълбите, не смеех да отворя вратата. В къщи ме чакаше събран багаж.. Натам път нямах.
Мислех че ще ме посочат обвинително с пръст и ще ми искат сметка в АА. Очаквах нещо като линч. Посрещнаха ме усмихнати хора.
С отворени ръце и обятия.
Днес някои от тях са още там.
Грешката си е моя, че само след 5-6 месеца реших че мога сам да се преборя.
Въпреки че не пих близо 7 години.. Не бях много щастлив.
Не работих по програмата. Бях горделив и егоистичен. Не приемах много чужди мнения.
И в момента донякъде съм така.. Но съм доста по-мек вариант на преди.
Искам трезвенност и развитие. Както и работа, която да обичам. Нищо друго. Но най-вече здраве на първо място

It, s work.. If you work it!