|
Не мога да не отбележа деня.
Навремето ходехме на село, при баба ми и дядо ми. Помня, че седяхме дълго край софрата,
но не помня някой от някого да е искал прошка.
Накрая дядо ми палеше огън, и ни караше да викаме "уралия, браталия", което не знаех какво означава и ми беше тъпо да го казвам дори, а братовчедите ми викаха с цяло гърло и със светнали очички :))). После прескачахме огъня или поне това, което е останало от него, де, дядо ми го свеждаше да миминум, когато дойдеше време за прескачане :)))
Та, какво исках да кажа, а, да, иначе казано, досега на този ден, никога не съм искала прошка,
както и на мен не са ми искали, бих се чувствала неловко,
и въобще някакси лицемерно ми звучи, ей така, изведнъж всички тръгват да искат прошка,
под строй и с песен, дет има една приказка...
Ама де да знам, от друга страна, никога не съм поставяла под съмнение смисъла на прошката,
и подобни празници ми внасят як дискомфорт, щото ни тъй, ни иначе.
(пък и фейса - пълен с мъдри мисли и илюстрации по случая, което не ми помага)
При вас как е?
|
Сирни заговезни
