Не ми харесва думата жертва. Пострадал може, да. Пак не е точно. Но жертва е етикет. Много ме дразни. Случило се на някого нещо и айде вече извън хората. Понякога чувствам езика ни много беден. Едно свитичко такова, лежи и кърви. Жертва! Уфф.

Темата е чудесна. Защото хората наистина обичат различно и го показват различно. Независимо на какво са били "жертва" или не са били въобще. Отражение сме на много неща. Всичко с което пораства човек, го изгражда като характер, не само насилие би дало отпечатък. И е гадно да чуеш - ти не ме обичаш. Или за някой друг - бе хич не я обича тоя. Ми това, което излиза навън, се учи. Срещнеш човек, който очаква едно проявление, най-логично - онова, което той би дал. И как да го дадеш, ако не знаеш. Или не казваш ти какво очакваш, а си мислиш - ами не, не ме обича като гледам. А отвътре може да има много и силна любов. Да се помага с разбиране опитвам да кажа, на всички.

Дистънс ми е другият прякор насам-натам, бавна, студена, ку щеш, обаче тая дума жертва трябва да се смени!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите