Не съжаляваш. Ако съжаляваше щеше да се осъзнаеш и да почнеш да се държиш по-адекватно.

Целият проблем при теб е, че си като магаренцето Йори - всичко го виждаш от някаква трагична страна, и ти все се чувстваш жертва на нещо - на живота, на алкохола, на държавата, в която живееш, на работата, която работиш, на шефката ти.
А винаги може да се мисли позитивно. Винаги може да се намери нещо хубаво.
Въпрос на нагласа и възприемане на света и себе си.

Ти си като някакво малко дете, което очаква, че винаги има някой длъжен да се погрижи за него и да се отнесе мило и с любов. Но в живота не става така. В един момент се оказваш мъж, и от теб се очаква да се грижиш за себе си и за близките си и да приемаш това не като трагедия, а като съдба, на която си благодарен и щастлив.
Всичко, което е постигнало човечеството, хора са го направили, не по-различни от мен и от теб. Но някои са се оплаквали и нищо не са постигнали, други са се трудили и са постигнали.
Направо се чудя защо си губя времето да ти ги пиша тези неща. Не съм ти бавачка.
Научи се накрая сам да се оправяш. Ако се оплакваше по-малко, повече хора щяха да ти съчувстват, и най-вече повече хора щяха да те харесват. Сега си като някакво бебе на 45 години, което плаче за биберона си.