|
Ще се съпротивляваш на това, че си сгрешил? Чак пък толкова.
Неазвисимо че разбирам колко е тъпо, хващал съм се да го правя, пък и около себе си го виждам постоянно
Казваш, "подвластни на природата и избора си", аз го виждам пък че изборът ни е подвластен на природата ни.
Какво пречи да опитаме да правим съзнателен избор във всеки момент?
Природата ни, хардуерът ни. Ако нещо много ми се иска току се убедя че съм много подходящ баш за това нещо, макар да не искам да съм подходящ. Оплетено идва, но ето ти пример:
Като пубер си развалих успеха, поведението ми падна до изключване, и накрая бяха събрани родителите на 10-те най-калпави ученици в цялото огромно училище. Аз един от тия, просто бяхме 10, не са правили класация.
По него време вече бях пощурял по мотори, ама много пощурял. Ходех при майстори, работилници, чоплех, помагах, все с надежда да дадат едно кръге с мотор. На два пъти "крадох" мотор нощем, убедих двама приятели да дойдат с мен да откраднем и да караме. Това много немислимо ми беше, да открадна нещо толкова голямо и скъпо собственост на частно лице. Обаче толкова го исках това каране с мотора, че си казах - ми аз съм си боклук, разведени родители, намалено поведение, успех под санитарния минимум, на другите деца родителите недоволстват като ме видят с тях .... ами точно това прави един боклук, краде мотори. И с удоволствие се спусках в постъпката, с еуфорично удоволствие че съм боклук.
Като се навозехме го връщахме мотора. Хванаха ни, и аз естествено поразместих малко нещата. Казах, че съм крал щото съм се чувствал пропаднал, като отмъщение едва ли не че са се стекли нещата да се чувствам боклук.
Хич и не помислих да кажа, че нямаше сила да ме спре, че прости исках да открадна за да карам. И макар хич да не исках да съм боклук, успях да се убедя че съм такъв само щото ми изнасяше, щото се връзваше с разваления морал на това което смятах да направя. Ей това имам предвид като казвам че току се убедя да съм много подходящ за нещо, макар да не искам да съм подходящ. Какво ме е натискало да искам да карам? Нещо в природата, знаело е тялото ми че реве за инжекция адреналин.
Това съм го мислил после много след като ни хванаха. От тогава се отнасям с много подозрение когато чуя някой да ми обяснява, че направил нещо си щото се чувствал намси как. Знам че той може си вярва, щото и аз съм си вярвал, трябваше се подложа на разпит за да се хвана че се заблуждавам и че вероятно щях да открадна мотор дори да си бях отличник.
|
Re: Бавно ли учите житейските уроци? [re: Luchezara]
