Имате ли някакви специални желания и цели?
Аз лично от всичко най-много се моля детето ми да е здраво, както и всички ние в къщи. Понеже без здраве, няма нищо!
Второ, моля се да остана все така трезвен и да имам повече сили и упоритост да ходя на сбирки и работя по програмата.
Другото което ми е болна тема е несигурната ми работа. Моля се Бог да направи най-доброто за мен в тази посока, и да ме отърве от стреса и местата които не заслужавам.
Ще вървя срещу цели, дано да се случат нещата.
И последното което очаквам и имам голямо желание е, да се преместим към по-ново и самостоятелно жилище.
Ако е къща, най-добре.
Дори да е далеч и извън града.
Но всичките тези неща зависят от работа и здраве.
Към момента здравето ми го няма особенно, а работата е много стресираща. Не толкова тежка, колкото това че постоянно ме въртят ден за ден насам натам. Максимум срдмица-две, и на другаде. Замествам болни и в отпуски.
И като екстра помощ.
Тази седмица съм на три различни университета. Първо два часа на един, после с раничката към втория-и там 3 часа. И накрая ходя на трета сграда да чистя фуги на плочки в тоалетни. Подовете. Сапун, четка, търкане.. 10 минути, после 15 минути да се кисне и почивка, след това смучене с машина тип прахосмукачка, пак с вода, и пак смучене. И там още 3-4 часа.
Успявам да работя засега на пълен ден, на части. Може би се смилиха към мен, заради детето и болестта. Иначе досега можеше да съм отсвирен към бюрото по труда. Все пак българките ми помогнаха, шефките.
Доста съм уморен обаче. И физически, и най-вече психически и ментално. А несигурността най-ме подтиска и тормози.
Дали няма да увисна изведнъж на 2-3 часа на ден? Или изобщо да нямат нищо за мен?
Гадно е едва ли не да се надаваш колегите да боледуват, за да има за теб.. Но бранша си е адски скапващ.
Тези които са на постоянни 100 пр договори на едно място, стоят някои по 5-6 месеца годишно в болнични.
На части или нацяло.
А ние викарите(заместниците)
Ни се.. ебава майката да уплътняваме на две три места. И ние откарваме най-гадното основно почистване. Докато тарикатите боледуват.
От една страна добре че нямаш отговорност голяма, от друга страна доста зле че нямаш сигурност и прогнозираност. Това вече е масова тенденция тук в Норвегия.
Всички фирми адски захитряха. Не дават постоянни договори, нито пък 100 пр. работа. Или ако имаш 100 пр тичаш от сграда на сграда, на договори от по 2-3 месеца.
Идеалната 2019 за мен би била или да ме спрат на едно място с нещо по-постоянно като раб време, или нова работа другаде. И ако детето и ние сме здрави и успеем да се преместим към мечтания нов дом-нищо друго не искам от 2019.
Омръзна ми от преходни години, периоди на несигурност и стрес. Човек на години съм. Имам най-вече нужда от спокойствие и прогнозираност.
Дано Бог чуе молбите ми. Амин!
Through the pain man rises!Редактирано от Serenity73 на 11.01.19 10:49.
|