|
Понеже стана въпрос за наскоро появилото в масовото общуване понятие джендър, явно всеки има различно виждане за него.
От това което съм чела, има само два пола-мъжки и женски, никакви други и под джендър се разбират социалните роли на двата пола, които са се развивали непрекъснато в историята на човечеството и продължават да се развиват и изменят.
В понятието джендър няма никакви пидали, жени с цици, които обаче се обличат като мъже, нито мъже, които искат да са жени. Има само социални роли, без значение кой как изглежда, като какъв се чувства и дали има мустаци.
Например ето как са се развивали ролите на мъжа и жената в късната история на моя род тоест през последните няколко поколения . Направих си труда да разкажа, за да онагледя как са се развили социалните роли на мъжа и жената с конкретни примери.
Кратък откъс от История на моя род.
Прабаба и прадядо.
Прабаба ми е родила пет деца, отгледала ги е без прадядо ми, гледала си е само къщата и децата, докато той е търчал да работи като дюлгерин в Анадола. Събрал е пари и си е дошъл с отрязани три пръста на дясната ръка, но това е отделен въпрос. От петте деца са оживяли само две, но и това е голямо постижение като се има предвид смъртността сред децата по онова време.
Баба и дядо.
Баба ми е родила първо три деца и трите женски. Дядо ми е бил безумно щастлив, въпреки че тайничко е мечтаел да има поне едно момче. Не толкова тайничко обаче, щом тя е подозирала това. Дядо и той строител, той пък в Германията, си идвал един път в годината, колкото да заплоди баба с поредното дете. Тя обаче понеже по някаква ирония на съдбата ги раждала все женски, отишла в града, намерила циганската махала и обявила на всеуслушание, че иска да вземе момченце, по възможност бебе. Надпреварвали се да и бутат в ръцете разни бебета. Но тя избрала едно -чичо ми, защото бил най-черен и грозен, леко кривоглед и най-силно ревял. Това събитие повлякло крак дет се вика и се родил и баща ми-бял и хубав. Като ги гледам на старата избеляла оръфана по краищата снимка в семейния албум, ми се умилява сърцето.
С помощта на роднини и съселяни издигнали голяма къща на два етажа и заживяли щастливо или поне така е думата. Баща ми и чичо се изучили за инженер и лекар, благодарение на народната власт. Ако не била тя, щели да си останат прости воловарчета на село, нямало дори строители да станат, защото нямали сръчните ръце на дядо. После селският поминък западнал, продали къщата на село и нивите, и дошли в града.
В града съм се родила аз. Майка ми е образована и уважавана жена на добра работна позиция , блъскала се е цял живот и ни е гледала мен и брат ми. Баща ми почти не е участвал в отглеждането, но все пак е имал тежката дума при възпитанието. За баща ми нищо няма да спомена в тази тема, освен, че всичко в характера си дължа на него, приличам на него и прочие .
Накрая аз и мъжъ ми. Той дойде заврян зет у нас, считаше се донейде експлоатиран и онеправдан, воюваше за мъжките си права. Беше му наложено хем да работи, хем да ми помага в отглеждането на децата. След като обаче стана ясно на всички в къщи,че ръцете му са в гъзъ и не може едно сухо мляко за бебето да разреди с преварена вода без да го разлее и че може да удави и двете деца едновременно като ги оставя сами в коритото, докато той си пуши цигарата на балкона , аз се отказах от неговата помощ и го помолих само да си ходи на работа. Не че толкова беше несръчен, защото иначе неговата работа си я вършеше супер, колкото ми се струва че нямаше никакво, ама никакво желание да се занимава с децата, нито пък да научи някои елементарни неща като например, че високата температура при децата е естествен защитен процес и да не се шашка като види, че челата им горят или че няма да умрат от инфекция, ако кучето на двора ги ухапе. Той просто изпадаше в страшна паника, когато нещо се случеше с децата и това му пречеше да вземе адекватни мерки, както го можех аз-мерех температури, давах антибиотици, мъкнех ги по лекари и поликлиники като че това е обикновена работа ,само че 48 часа в денонощие ,7 дни в седмицата. И така, помолих го да не ми се бърка в моята ''неработа'' по отглеждането на децата и лежането ми на дивана по цял ден. Да, аз бях кокона-не работех, стоях си в къщи при децата. Мъжът ми живееше с чувството, че се жертва за мен и децата и уж го правеше с гордо двигната глава, но от време на време спокойното му примиренческо робство избухваше в революции и недоволство, което се изразяваше в това да си купи суперскъпа маркова риза за 140 лв, да отиде при майка си на село без да ми се обади или да се напий с приятели.
Аз пък както си стоях в къщи, гледах си децата и пишех романи, на моменти от скука ли или от криворазбрана еманципация ме налазваха амбиции да работя. След три неуспешни опити 1. учителка в детска градина 2. брокер на недвижими имоти и 3. библиотекар, най -накрая се закрепих на една работа -гледах чужди деца в моя дом.
Накрая след след доста злополучен житейски опит, ни стана ясно, че най-добре той да си гледа негова мъжка работа, аз-моята женска ''неработа'', никой да не се бърка в чуждата и дори да не смей да дава непоискани съвети на другия.
Демек върнахме се поколения назад към модела на прабаба ми и прадядо ми.Редактирано от vida1929 на 05.11.18 15:17.
|
За джендърите от моя гледна точка.
