|
ЩАСТЛИВЕЦЪТ
Беше ранна утрин. На перона на оживената гара цареше оживление. Хора се лутаха насам-натам- едни към пероните на влаковете, други към вътрешността на гаровата постройка, трети към кафенето което беше залепено отстрани на основната сграда. В този ранен час в кафенето на гарата се беше оформила опашка и двете работнички зад тезгяха едвам смогваха да обслужат навалицата от хора която на висок глас поръчваше и подвикваше на момичетата.
Кафета, закуски, сандвичи, капучино.. десетки поръчки за минути. Този бизнес не беше лесен, искаше се доста мускули и упоритост за да работиш на такова място.
В кафенето влезна господин на средна възраст, леко прошарен около слепоочията и със наситено сини очи.
Търпеливо изчака опашката и привика едното момиче в края на плота.
По устните му човек не можеше да разбере какво говори на момичето, но с жестикулации и обясняваше нещо настойчиво и след малко тя изчезна навътре в склада на кафенето. След малко се върна с хартиен пакет който подаде на мъжа. Той го сграбчи нетърпеливо и даже и не изчака рестото което момичето се опитваше да му върне. Хората се разбързаха повечето към влаковете и дестинациите си, а около 5 минути по-късно въпросният господин се появи отново видимо поуспокоен и внимателно се настани на маса в ъгъла на кафенето. Имаше не повече от шест -седем човека в кафенето. Извика момичето, поръча му нещо и пак седна на мястото си.
Въпреки че беше доста топло в кафенето, той така и не съблече дългото си зимно палто. Което изглеждаше твърде дебело за началото на октомври. Облягайки се на колоната която беше в ъгъла той периодически склоняваше глава към ревера на палтото си и после пак облягаше глава назад. Момичето му донесе кафе със газирана вода. За ненаблюдателния, човекът би изглеждал може би напълно нормален и обикновен за годините си, но не и за младежа който го наблюдаваше отсреща.
Зоркото му око успя да фиксира прилепената с тиксо и връзки гумена тръбичка която инкогнито се виждаше едва -едва на ръба на ревера му. Той проследи с поглед надолу и успя да зърне очертанията на бутилка която леко издайнически издуваше джоба.
Последваха още кафета и още навеждания, леки озъртания с очи.. които да не се набиват на очи от хората. По едно време той отново се запъти към момичето и последва същата процедура. Изчезване най-вероятно до тоалетната с кафявия хартиен плик и появяване след малко отново. Рязликата беше в това, че сините очи вече бяха леко изпъкнали, влажни и леко изцъклени. Стойката беше сраенително изправена и походката беше сравнително спокойна.
Всичко се повтори горе-долу като сценарий. Само където вече действията бяха леко некоординирани. Човекът в ъгъла уж неволно събори вазичката на масата и разля водата на цветята за украса.
Последва опит да стане да поиска парцал, и се препъна в единия крак на масата.
Тишината бе нарушена от солидно пльосване на пода.. придружено със звук на строшено стъкло. Хората се заобръщаха рязко да видят какво стана изведнъж. Човекът се опитваше да стане от пода, но малко трудно успяваше да се набере.
Един мъж му помогна, и с насмешка посочи панталона му-
Я, май е станала беля, за тоалетната ли бързахте? -посочвайки му мокрия отпред панталон.
Човекът се изчерви ужасно и забърза леко олюлявайки се навън.
Липсва около половин час може би, и изведнъж се появи с поизсушени дрехи и прилежно сресан и загладен. Очите вече бяха предимно червени. Синият цвят незнайно къде беше почти изчезнал.
Последва трета процедура с пакета и отиване отново до тоалетната.
Тогава младия мъж не издържа, и тръгна след него.
Следеше го отдалеч. В тоалетната олюляващия се и мърморещия на себе си мъж пробиваше с джобно ножче капачката на бутилка от половин литър уиски. Вкара вътре маркуча и грижливо започна да облепя с тиксо луфтовете. После фиксира бутилката в джоба си. И тъкмо щеше да тръгне да излиза и се озова пред младежа.
-Мисля че и двамата знаем, че това което правите ще ви върне там, където до скоро бяхте-в клиниката за зависими.
Очите на пияния мъж се разтвориха-Кой си ти по дяволите?
Какво правиш тук? Познаваме ли се отнякъде?
-Ти едва ли ще ме помниш, но аз те помня-му отговори младежа.
Докато теб те пращаха принудително жена ти и близките ти, докато децата ти се чудеха къде си и кога ще се прибереш, докато лъжеше жена си че си на работа която отдавна беше загубил.. аз бях на едно друго място. Измежду трезвени братя, и себеподобни.
Където всички осъзнахме че има сила по-висша от нас, за да ни вкара в правия път. Има бог който да ни помогне в тежката болест.
Знаеш ли колко е часът и кой ден сме днес? И в кой град си?
Последва мълчание, след това две сълзи се стекоха по бузите на прошарения господин.
-Знаеш ли, аз съм щастливец днес. Понеже е 10.30 сутринта, а аз съм трезвен. И това е подаръка божи в моя живот.
Трябваше да загубя млад семейството си. Така и не създадох деца. Но ти имаш жена и деца, които те чакат някъде там. В съседния град.
Ти имаш все още за какво да се бориш. Явно не ме помниш когато насила те заведох пиян на А А сбирка. Беше със седмици в запой. Обеща да се опиташ, заради мен уж обеща. Но демона алкохол отново победи нали?
Ти реши че може да го победиш с контролирано пиене, нали?
Да пиеш на интервали, да пиеш само бира, да пиеш след определен час.. да пиеш по система.
Часът е 10.30, и както виждаш.. хората пият чай, кафе с мляко и какао.
Но за теб газираната вода и кафето са само камуфлаж.
На бас че другия ти джоб е пълен със ментови бомбони, дъвки, чесън на скилидки.. че дори и вода за уста май се очертава там?!
Кой лъжеш човече?
Кой искаш да заблудиш?
Първата глътка е причината да не можем да спрем след това.
Мислиш си че си една патка която като пие става орел. И може да полети. Само че всички виждат в теб патката, а не орелът.
Разковничето е там човече- Сложи картите на масата за проблема си. И само тогава може да започнеш със всекидневни 24 часови крачки да вървиш напред.
Помоли се на бог-да те дари със разума и силата да промениш това което можеш, да успееш да се примириш с мисълта че не можеш да промениш това което не е в твоя владт, както и да те дари с мъдростта да успяваш да направиш разликата между двете!
След тези думи щастливецът излезна от тоалетната и тръгна по пустия перон на гарата. Скоро на обед щеше да има сбирка на събратята му по съдба.
Само че нямаше как отново да заведе насила прошареният господин. Можеше да покаже вратата, но всеки можеше да премине през нея само когато е достатъчно готов и узрял за безкомпромистната честност и истина.
|
Мое творчество по фейса.
