|
Ако случайно забелязахте, нямаше ме четири дена. Това е защото ми дадоха отпуска и почивах.
Да кажа, че съм почивала, е малко неточно. Всъщност четирите дни се самоизмъчвах, защото установих, че не мога да почивам.
Първият ден само спах и лежах, но като станах и се погледнах в огледалото, се уплаших. Имах вид на луда.
Вторият ден се назорих да се вчеша и да си направя нещо като прическа, но нищо не се получи. Добре, че времето беше лошо и студено, та си сложих една шапка, която ме скриваше. Тръгнах да излизам, но се върнах, защото всъщност нямаше къде да отида. Аз освен да работя, да пазарявам за в къщи и да готвя, нищо друго не правя.
Тогава почнах да си преглеждам тефтера с телефоните и установих, че нямам нито една приятелка, с която наистина да ми е приятно да се видя.
Затова отидох в мола и пазарих за в къщи, поне нещо полезно да свърша.
На третия ден хванах влака и отидох в Дряново, пих едно кафе в едно кафене на центъра.( Не е тафталогия, а съвсем умишлено така се изразявам.) В това кафене преди двайсет години пих кафе с майка ми за последен път, защото след това тя почина. Добре, че имаше влак, с който да се прибера. Иначе трябваше да спя някъде на хотел, а не ми се искаше да оставам сама в хотелска стая. Във влака плаках почти през цялото време. В купето имаше двама възрастни мъже, които спаха през целия път и две момичета, които определено ме помислиха за душевно болна, но хич не ми пука.
Прибрах се в къщи и на сутринта в 9.00часа се обадих на шефката и й казах Давай ми следващия ангажимент, ако не искаш да полудея.
Как се докарах до това положение, преди не бях такъв загубен човек!?
Редактирано от vida1929 на 30.09.17 20:22.
|
Четири дни от моя живот
