|
Тема |
Писане по имитация. |
|
Автор |
vida1929 () |
|
Публикувано | 09.08.17 16:15 |
|
|
Не знам дали знаете, че много велики писатели са започнали да пишат имитирайки други техни велики предтечи.
Бях извадила в една отделна тема, кой кого е имитирал и да го пусна, да го пусна, тука да го четете, докато го изгубих.
И ей сега взе да ме напъва да имитирам Ницше. И го изимитирах всъщност набързо само в началото, само в първото изречение, и ей това се получи.
Не знам дали ви е познато усещането, когато след дълго боледуване или силна болка–дано не ви е-започнете да се възстановявате. Първите светли моменти, когато съзнанието и мисълта са прояснени, когато рецепторите не са приглушени и виждате и чувствате цветовете, формите, дърветата, чувствате полъха на вятъра....е прекрасно.
Аз всъщност си знаех, че ще се разболея.....Цяло лято не отидох никъде, защото нямах пари. Ядосвах се, че нямам възможности да ида на море, на планина, или поне в някоя селска роднина на гости. Викам си, ще стоя в града и ще пиша. И не написах нищо цяло лято. Всъщност, написах, но го крия. Като умра, щяло да има по-голяма стойност.
И то как се разболях-от глупост и от простотия. Както си лежа и пиша, с една ръка само се протягам и вадя от хладилника студени води и кока-коли, и сладоледи и в един момент по гърлото ми започва нещо да дращи все едно съм глътнала пясък, после става синузит, после вдигам температура, после главата не спира да ме боли и продължава да ме боли доста време, защото ми се е отключила пак мигрената.
В това неадекватно състояние лежа и си мисля. Защо не се радвам на лятото дори и в града и дори и само с ограничените възможности които имам?
Давайте и вие нещо пишете.
Редактирано от vida1929 на 09.08.17 16:17.
|
| |
|
|
|