|
Днес ми подметнаха телефонен номер на човек, който иска почистване на мазе. Обадих се и казах, че съм от почистващата фирма. Мъжът започна да ми разправя някакви филми за домоуправител, който бил "голяма чекия" и "игла не можеш да му завреш в гъза". Предварително ме бяха предупредили, че хората не са завършили Харвард.
Отидох на оглед, влязохме в мазето и докато домоуправителят се опитваше да ме цака с пари, което е абсолютно безсмислено занимание - най-малкото извозването на боклуците ще ми излезе минимум 100 лева на мен, така че естествено цената започва от 100 лева нагоре. Докато той си пробутваше селските тарикатлъци, оглеждахме мазето - трябваше да се изчистят само коридорите, в които имаше един голям дървен шкаф, един радиатор, много дървени плоскости, 2 чувала и 2 метални кофи с нещо.
Имаше и боклук за изриване от земята - пясък, пръст, хоросан и т.н. В едната стая видях умряла котка и умрял гълъб. Първоначално си помислих, че този човек по-добре да викне гражданска защита, но после си помислих: "е*ал съм му мамата, ще ги изрина с лопатата и в кофата".
Приключихме за 5 минути, излязохме, аз си погледнах тефтера и се разбрахме да му се обадя с цена и подробности за това колко хора ще трябват и други неща. Тръгнах си.
Бях облечен с кафеви обувки тип оксфордки, тесни светлосиви дънки, черна риза с къс ръкав, която е униформа на фирмата - ушита е по мярка от изключително качествен плат, който не запарва и е много красив. Когато работиш с нея, имаш чувството, че си гол от кръста нагоре и изобщо не се потиш. Носех си и кожената чанта през рамо. Миришех на изгладено.
По едно време си погледнах дънките и видях, че са си сменили цвета на черен. Погледнах отблизо и разбрах, че върху мен има стотици бълхи. Гледам си ризата - навсякъде лазят бълхи - по ризата ми, по чантата ми. Вдигам си ризата и - хапят ме десетки бълхи наведнъж. Моментално започнах да си тупам крачолите на дънките и да тичам към вкъщи. Свалих си ризата насред улицата и започнах да я тупам зад себе си докато тичам. След около 5 минути бях премахнал 80% от бълхите посредством усилено тупане и бягане. Останалите 20% от тях влизаха и излизаха във връзките на обувките ми, в плата на чорапите ми.
Влязох във входа си, качих се с асансьора и с походка на балерина се придвижих до банята. Влязох вътре с всичко, включително телефон и таблет, и затворих вратата. Оставих си чантата настрани и пуснах душа върху себе си, като го нагласих на вряла вода. След като се намокрих много добре, свалих абсолютно всичко от себе си, натъпках го в една кофа и я напълних с вряла вода. Тъй като бълхите бяха накацали и по стените, заливах и стените с огромни количества вряла вода. Взех първия обезмаслител, който видях в своята баня и го използвах като химическо оръжие за масово поразяване. Врагът изнемогваше.
След като прекарах около един час в банята, взех кофата с дрехите си и моментално ги сложих в пералнята, където препаратът за пране, омекотителят за дрехи и водата с много висока температура би трябвало да избият останалите бълхи и да ги отнесат в канала, използвайки центробежната сила на пералнята.
Адекватните ми действия доведоха до пълно унищожение на врага, който ме превъзхождаше числено стотици пъти.
След това се обадих на малоумника и му казах, че не можем да поемем този обект, не поради финансови причини. Той ми отговори:
Чудесно! Само готини неща да ти се случват.
|
Само готини неща да ти се случват
