|
Схванах човешката логика и как човек манипулира съзнанието си. Когато нещо е минало, когато има неуспех в дадено начинание или защото не може да постигне нещо, той забравя за неуспеха си и след определен период го трансформира в псевдо успех и предизвикателство.
Например, като дете записвах от касетофона песни. Защо харесвах песните? Ами защото както се и получава гадовете от училище имаше и училищен хор и аз бях от него и естествено, не се получи нищо, защото не мога да пея. Но подсъзнанието след 1-2 години отчита, той не може да пее, но въпреки това няма как да не е музикален, няма как да се предаде, въпреки че вече тотално е претърпял неуспех и затова ще записва песни.
Като дете събирах и си играех с пластмасови войници. Това е защото на подсъзнателно ниво съм чувал военни истории и съм знаел, че няма как да съм войник и затова за да успея съм си играел с пластмасови войници.
Още от малко дете подсъзнанието манипулира човек и го кара да иска от всичко да търси изгода и там където не успее, след това го превръща в мания.
Естествено, заради лошите гени не можех и да спортувам и затова много ми бяха интересни спортните предавания, футбола и олимпиадите. Глупавият акъл си мисли, че може да спортувам, като се уча от спортистите.
Същото е и с ученето. Може да прочета над 500 книги само за да си въобразявам, че може да поумнея, а това няма как да стане, като съм глупак. То дали човек е глупав или не си проличава още преди да започне училище, защото ако не може да запаметяваш добре, още преди училище се разбира.
Същото беше и с компютърните игри. Мислех, си че знам нещо и, че мога да ги играя, въпреки че когато бях на 15 години падах на тетрис от братовчедка си. Но акъла това не го схваща. Напротив, той като разбере, че не можеш нещо и след години ти го връща, като те принуждава да си мислиш, че го можеш като постигаш някакъв псевдоуспех срещу идиоти.
Мога да дам още примери, но идеята е ясна. Като не можеш нещо, като нямаш нещо ти си го измисляш. Това измисляне е толкова голямо и човек се нуждае от него, че го превръща в изкуство или общуване.
Като не можеш да сънуваш каквото искаш и да общуваш там с хората, ти не се предаваш и започваш да рисуваш.
Като не можеш да общуваш с някой, а общуването е на 90% не с думи, а подсъзнателно, ти започваш с говора да изграждаш някакъв вид ново общуване където си мислиш, че ще се разберете с някой.
Това естествено няма как да стане, няма как и да сте приятели, ако имате различни гени по рождение.
А ако пък въобще не можеш да общуваш и си и глупак, се подвизаваш в интернет и форуми, където не се изисква и да общуваш и да си реално с някой. Ами така, да си мислиш, че може да си социален.
Като нямаш нещо го създаваш. Като имаш, знаеш какво е. Като нямаш храна, искаш да имаш. Като ти е студено, искаш да си облечен още повече. Като си глупак, щял живот се правиш на по-умен отколкото си. Като не можеш да общуваш си в интернет.
И цялата култура и изкуство са създадени, не защото хората могат, а защото не могат много неща. Те не могат много неща и затова създават някакви фантазии където са велики и вечни.
А за Божественото. Ако Бог съществува и е тук при хората, никой няма да се пита какъв е Бог, както иска или пък как помага на хората.
Но поради това, че при хората го няма, не след определен период си измислят Богове, истории, религии.
Това е защото акъла ги заблуждава, че като не се предават, ще могат да са нещо повече отколкото са.
Глупака е глупак. Готиният е готин. Този който има хубави гени, има.
Но поради това, че не няма Бог, а Бог е същество което прави хората вечни. Това е определението. Ако човек не е вечен, за него Бог няма.
Но съзнанието си мисли, че винаги е победител. Няма как да се примири, че хората остаряват и умират. И започва да вярва на всякакви измислени истории, на културата и изкуството. За да се заблуди.
Ако си представи истината човек, че всичко е напразно. Че цялата тази култура и изкуство са създадени от него за да се заблуждава, че е повече отколкото е. Че Бог няма, защото няма да го направи вечен.
Ще разбере, че винаги се заблуждава. Че всички хора ще умрат.
Човек цял живот е едно малко дете. Което все си мисли, че от всяко нещо може да има изгода. Че някога, ще стане във всичко добър и ще го харесват. И затова на неуспехите си след време започва по някакъв начин културен, социален, чрез изкуството да се мисли за нещо повече, въпреки че е глупав.
А той. Остарява и умира. И не си спомня, че хората се раждат, живеят, умират.
|
Всички ще умрем
