Изобщо не мога да гледам насилие. Ако се случи да гледам нещо, после го мисля и ми е пред очите дни наред. Има сцена от "Плачът на слънцето", която не мога да изтрия от съзнанието си, а минаха години от пускането на този филм. Дори не само на филм, но и прочетено нещо за насилие може да ме държи дни и месеци наред със зрителния образ, създанден от думите на разказвача.
Даже и криминалета избягвам, ако вътре е наблегнато на грозните сцени от насилието, а не на разкриването на престъплението по пътя на логиката.