|
Мама и леля починаха преди десетина години една след друга и ми завещаха стара наследствена къща, останала от техните родители. Неугледна на вид постройка с почти рухнал покрив, която обаче доста добре посрещаше превратностите на съдбата. Не ставаше за живеене през зимата в този си вид, а нито имах пари за ремонт, нито ми се занимаваше. И така си стоеше празна и необитаема години наред. Ползвах я само през лятото, понеже имаше дворче- да си бодна две-три китки и да седна на чист въздух.И така един следобед както си почивах на двора,на вратата се появиха непознати за мен хора, двойка, мъж и жена на средна възраст и попитаха давам ли къщата под наем. Инкасаторката от ВК им била казала, че къщата стои празна. Не знам защо още си спомням първото чувство-мисъл, което мина през главата ми и може би трябваше да му се доверя, някакво лошо предчувствие беше, неприятно, не знам защо,не мога да го обясня разумно, но сега си го спомням . Бях мислила впрочем, защо да не дам къщата под наем, да изкарам малко пари. И го казах на хората, но понеже обичам отношенията винаги да са ясни открито им казах,че покривът тече, стените не са боядисвани от десет години.'' Така че ако сте съгласни да си направите ремонт за сметка на първите няколко наема, мисля че ще се споразумеем''.- казах аз и те без да мислят, се съгласиха. Без колебания се съгласиха и за наема,който поисках. Дотук нищо не предвещаваше последвалите събития. Сега си мисля,че е трябвало тогава да забележа някои неща и да предугадя измамата,но нали си бях човек,който има доверие в хората, не заподозрях плана,който си бяха намислили и следваха. А може би не беше план. Може би наистина беше вярно, може би наистина ги бяха връхлетяли тези тежки удари, един след друг, за които ме уверяваха. Така и не разбрах истината, а и не ми се ровеше.Факт е,че не ми платиха нито един наем през двете години, които живяха в къщата. Разбиха, изхвърлиха покъщнина, изтръгнаха дограми,изпочупиха прозорци, изгориха всичко дървено в къщи.Всичко това е ставало без мое знание и без дори да подозирам. Няколкото пъти, когато сме ходили, аз и сина ми да искаме наема, не мога да си обясня как не сме забелязали какво се случва. Всичко това е нещо,което умът ми не го побира и сега си мисля,за добро или за лошо,но по-добре че не съм знаела какво става в къщата.
Започнах да се досещам към средата на първата година. Разбрах,че съм попаднала на мошенници, от които дори полицията не може да ме спаси. Но не подозирах изобщо какви болни мозъци са.
Разбрах,чак когато влязох в къщата, вече в тяхно отсъствие. Имах си работа предимно с жената, мъжът не го мернах нито веднъж. Появи се и млад мъж, за който се твърдеше че е техен син. После се оказа криминално проявен, всъщност и тримата- стари познайници на полицията.
Разговорите ни протичаха безрезултатно, но винаги в дух на взаимно уважение.
Мила моя, не мога да ти платя нито лев от наема, нямам възможност. Би ли ме изчакала до края на месеца. Когато мина месеца, се оказа че преживява тежка драма и няма пари. После пак нямаше пари. Първо, мъжът й я напусна, избягал с по-млада. Аз повярвах, на всеки може да се случи. После се оказа,че е болна от лоша болест и пак не може да плати, повярвах и на това, и дори се притесних за нея.... Ремонт не направиха, харесвало им така. Защо не, викам си, хора всякакви, като им се живее в такива условия.По нова година й се обаждам и й се моля да ми плати наема. Казвам й,че съм разчитала на тези пари и сега ми трябват. Тя ми казва ясно и безцеремонно,че няма пари. Щяла да има догодина. Започнах да се чудя как така живее в чужда къща, все няма пари да си плати наема и изобщо не й е неудобно. Все още не разбирах... Започнах да разбирам, когато съвсем случайно срещнах съседката,която живее точно срещу къщата, врата срещу врата, заговорихме се и тя ми вика. Абе тия твои наематели, странни хора,все с вдигнати качулки, да не ги види човек. Досега лицата им не съм видяла, не са ме поздравили нито веднъж. Стори ми се странно, но не обърнах внимание. После обаче се оказва,че жената живее под чуждо име и че всъщност личната карта, която ми е показала,не е истинска. Което вече ме притесни. И ги помолих да напуснат. От тук нататък започна кошмарът, който продължи една година, през която не мога да ги изкарам от къщата си ни с добро,ни с лошо.
Луди или тарикати, не може да разбере човек с кого си има работа. Дали наистина са изпаднали в крайна бедност,и затова не си плащат наемите, не мога да преценя. Къде е всъщност границата,до която трябва да търпим такива хора и да им правим компромиси...Докато се тутках и двуумях какво да правя, една сутрин съседка ми звъни по телефона и вика бързо идвай, нещо става у вас, изнасят се. Докато отида, влизам, тях ги няма...Няма нищо...няма мебели, няма дори вътрешни врати между стаите, празно...в пода зее дупка-изкъртили и дюшемето. Няма легла,няма столове, само едно одеяло захвърлено на пода и по пода купчини от празни бутилки ,цигарени кутии захвърлени навсякъде, смрад,която не се диша. Стоях, стоях, пък излезнах на улицата, седнах и дори не можах да заплача..
|
Луди или тарикати?
