аз също не изпитвам завист и ревност и т.н., но това не само ,че не ми е създавало проблеми, а и тъкмо обратното - това са неща, които улесняват живота, правят го по-приятен, по-щастлив и т.н., независимо дали някой те разбира или не...но то всъщност, както става обикновено - подобни се събират с подобни, така че, примерно аз, в обкръжението си почти нямам хора, подвластни на такива неприятни чувства, а дори в най-близкото си обкръжение изобщо нямам такива...

на теб не ти е лесно по други причини -
омотала си се до върха на главата си в самозаблуди - и по отношение на себе си, и по отношение на другите -
живееш в един напълно измислен свят, в който си просветлена, любяща, много мъдра и изобщо - един буда (минимум),
а се налага да действаш в реалността -
е, тоо, всъщност не ти се налага, защото, доколкото разбирам, животът ти не е съдържал кой знае какви сериозни изпитания и предизвикателства, общо взето - отглеждана си в лабораторни условия, цветенце в саксийка, един вид :)

но все пак, реалността е нещо, с което няма как да се разминеш -
а ти дори не я забелязваш - затова и сблъсъците ти с нея обикновено са челни, и с тежки последици.

и въпреки това...аз си те представям като един усмихнат и дружелюбен човек, малко досадна, като се разбъбри, но то кой ли не е - аз например, признавам си без бой, от време на време бърборя повечко :)...така де, като цяло, си представям, че си добронамерена и лъчезарна някакси,

но може би този образ е плод на развинтената ми фантазия, де, тука проявяваш главно твърдоглавие и...абе, почти всичко, което ти е написала алиса, чела си я...точно така се държиш.

всъщност, с теб изобщо няма никакъв диалог - или си пускаш плочата и натрапваш разбиранията си за нещата ( и то подплатени с много беден и предимно еднопосочен житейски опит), и при най-малкото несъгласие, започваш да ръсиш заплахи като една селска сваха, какво ни било чакало като сме такива, ти как си се спасила и т.н., и то без дори да си направиш труда да вникнеш в това, което ти се казва...всъщност, може и да нямаш капацитет да вникнеш, де,

но всъщност всеки човек има капацитета да уважава събеседниците си, както и житейската им история, която ги е довела до мислите, които споделят (освен ако не са прекалено брутални, и в разрез с общочовешкия морал и ценности, да не споменавам като на кого), както и всеки би могъл да има усещане за човека, с когото общува, и всеки би могъл да постъпи мъдро, като си замълчи, когато усети, че нещо в разговора започва да му се изплъзва...

както и да е - абе, да сме живи и здрави, другото са бели кахъри...:)