Има някаква логика в болестите. При мен депресията се появи, малко след като се разрази негативната ми страна, за която преди това и не подозирах, че съществува, и затова ми трябваха след това години да я разпозная. Депресия може да се получи и от химическа интоксикация, но в повечето случаи се дължи на някакво замърсяване на духовния живот. Човек може никога да не си даде сметка за това замърсяване. например при мен ставаше въпрос за една голяма любов, която беше споделена, но по едно време момичето започна да излиза все по-рядко с мен, което направо ме побърка и веднъж й се обадих и я обидих, само да сложа край на това прекомерно напрежение. Много години ми беше гадно и й се сърдих, а накрая си дадох сметка, че по едно време любовта ми се беше превърнала в някаква тежка зависимост, бях станал обсебващ, отблъскващ. Преди това бях много чист и светъл човек, покрай любовта се отключиха някои много силни тъмни страни в мен, а после покрай непоносимата болка постепенно чувствителността ми се опорочи. Отношението ми към всичко се промени силно негативно. Например преди това възприемах красивите жени като чисти богини, а след няколко години бяха силни притегателни обекти за плътски желания, цици, задници. Сравнявах ги с момичето, за което ми беше гадно, и ми ставаше още по-гадно и пропадах още повече. Не че на практика съм извършил прекалено много лоши неща, но това няма значение. Самите чувства в мен бяха станали тъмни, тежки и нараняващи. През цялото време обаче живеех със спомена за чистата любов, измъчваше ме разочарованието, мислех хората за повърхностни и ме дразнеха, и се минаха дълги години, когато най-накрая успях да видя реално колко много съм се променил. Макар, че съм горе-долу интелигентен човек, толкова много време преминавах от по-тъмен етап към още по-тъмен, без да си давам сметка, че нещо кой знае колко се е променило. И ако не беше непоносимата депресия на моменти, нямаше и да си дам сметка. Представях си как момичето се развежда, как й се случват неприятности, как по някакъв, неприятен за нея начин, защото иначе няма друг начин, животът пак ни събира и аз отново откривам любовта и съм щастлив. И всичко това ми е изглеждало толкова чисто, любовно-оправдано, неизбежно, но така и не се случваше. Благодарение на един много силен порив на депресията, един ден наскоро не издържах и след 19 години й написах обяснение какво се случи и молба да ми прости. Беше ми почти невъзможно, но започнах да си я представям как е щастлива и спокойна и нищо лошо няма да й се случи. И след кратко време нещо в мен започна да се променя и да се връщам към светлата си страна, когато бях щастлив и в добро здраве. Вече си мисля, че тази велика любов не е била най-важното нещо, което ми се е случвало, а осъзнаването, че това е било много голямо изпитание за мен дали ще успея да опозная и надмогна моята тъмна страна.