Май започнах да схващам за какъв страх говориш...
Имаше един момент, в който постигнах всичко, за което бях мечтала в продължение на няколко години. За известно време изпаднах в безтегловност. Скука. Безумна скука. Мина време докато си намеря нови цели.
На мен ми харесва да искам нещо неистово, да драпам докато го получа. В момента, в който го получа, то вече не ми е интересно. Харесва ми да искам, да мечтая, да се напъвам. Не е важно дали ще го постигна, а пътя докато го постигна. Това ме кара да се чувствам жива.
Страх да постигнеш всичко, за което мечтаеш, да останеш без мечти. За нещо такова ли говориш?