Ти си готов , ама то така не става . Винаги ще те изненада неподготвен . Знаеш там колко случаи има , чакат някой да умре пък умира съвсем различен човек .
Купи си мотор , но 300 км път с 30 коли , незнам къде ще намериш .
Чудя се ние ли определяме какво ще изживеем или е определено (отнякъде) какво бихме могли да изживеем?
Този въпроз е провокиран от изречението ти :"....онова усещане след хубав секс с любим човек, в което хем искаш да останеш вечно, хем няма да ти е мъчно ако умреш в този миг, защото нищо повече от това не можеш да очакваш от живота. "

Всичко да очакваш можеш , но дали ще преживееш очакванията си ?

Марагидик и Купена .............Пръскалото и Джендема ..............Много са красиви българските планини . Но си спомням когато вървях 20 дни по билото на Стара планина , освен , че беше много красиво , ми беше и доста нереално . Гледаш отвисоко някакви къщички , но те беха като миражи , къщи с хора или без хора. А моят дом къде беше ? Имах ли аз дом ? А тогава моят дом беше планината , която ме пазеше от всичко , с което хората се плашат .Не мислиш за живота , не знаеш смъртта , не разбираш , но не питаш . Бях там , сега съм на друго място , а откъде съм всъщност ? Какво съм ?Преминавам отнякъде , изпитвам нещо . а къде отивам ?