Ето, сега пак започваме да се хващаме за думите и да се обясняваме, въпреки, че знаеш, че това е слаб момент в нашата комуникация с теб.

"Но ти ЧАК сега забелязваш"

Първо, не съм обърнала внимание на тона ти досега, защото досега ме нямаше и второ, умишлено не те чета, за да не се налага да се изяснявам с теб непрекъснато, както ти обичаш да ме въвличаш в обяснения.

И понеже не за пръв път говорим за точния и ясен език и за интерпретирането на казаното, знаеш ли, как се рачитат твоите думи - усеща се тънък и едва доловим, но все пак доловим намек, че съм те пренебрегнала, че не съм те забелязала, не съм забелязала новия ти тон, нагласа и поглед (а е трябвало). С една дума, пак изисквания, пак очаквания, пак усещане за пренебрегнатост, пак претенции, да бъдеш забелязана, усилията ти за промяна оценени и т.н...

И по-нататък продължават да следват зле прикрити, макар и сдържани, обвинения, налагане на мнение, как би трябвало да изглеждат отговорите на всички ни и едно отчайващо упорито желание да изглеждаш човеколюбива, притичваща се на помощ на всички онеправдани, щедра и великодушна в собствените си очи и в очите на другите...

Сега ще ми опонираш, че си искрена във всичко описано по-горе, но ще ти кажа, че искрения и великодушен човек, помага без да се озърта и без да се оглежда и съизмерва с това, което правят другите...И особено никога, ама никога не съди и не казва на другите, как би следвало да оказват помощта си, как да "звучи помощта им".

Какво значи "Толкова ли ни е непосилно да й го дадем? Ето това е егоизъм -да не даваш ,когато можеш да даде"!? Ти ли ще казваш на другите, какво, как и кога да дават? и ти ли ще определяш, кой какво и кога може да даде, а не го дава?!

Също, егоизмът има много лица, той е разнолик и коварен като лицемерието, двуличието, престореното великодушие и привидната доброта, сърдечност, съчувствие и! И депресираните къде несъзнателно, къде напълно съзнателно и целенасочено манипулират с тях всички около себе си.

Никой, никога, никъде тук не е твърдял и то упорито, че не трябва да даваме разбиране. Това са пак някакви твои изкривени деформации на мои думи. Единственото, което упорито съм отстоявала е, че никой не може да изисква, да настоява, да претендира, да изкопчва разбиране от никого. Както и че никой не може да има претенции, как, по какъв начин другите да дават помощта си, както и това, че помощта, често пъти не е такава, каквато очакваш и егоистично изискваш, нито идва оттам, откъдето я очакваш. Помощта често е маскирана под най-различни неразбираеми и незабележими на пръв поглед жестове, и често се осъзнава като такава, след много, много време...

Няма нужда непрекъснато да се обясняваш с мен , колкото и "нагонът за обяснение" да не ти дава мира. Няма нужда непрекъснато да ме четеш и да се опитваш всеки път да ме разбереш и най-често да ме разбираш погрешно, както аз не го правя. Нито има нужда всеки път да ми отговаряш на отговорите. Има неща, които се изясняват и разбират не в момента, а много по-късно.