|
Трагедията на накърненото чуство за справедливост
или
"Наръчник за поръчки към вселената с обратен знак"
Известни са различни стандартни модели "трагедии", които могат да съсипят живота на един човек.
Най-известни и овековечени в худежествената литература и изобразителното изкуства са трагедията на гордостта, трагедията на алчността, трагедията на завистта, трагедията на ревността.
Тук ще говоря за това, което може да се превърне в трагедия на моя живот - трагедията на накърненото чуство за справедливост.
От няколко години съм в ужасна криза, която мина от лична драма през някаква каша и се пренесе към професионална драма, с редуване на гадни с още по-гадни периоди. По някаква причина обаче тези дни ми хрумна една идея, която би трябвало отдавна да ми е дошла, а именно, че причината за всички тези ужаси и неуспехи произлиза от мен самия. И най-вече от слабата брънка в природата ми - чуството за справедливост. Какво искам да кажа? Съвсем конкретно става въпрос за това, че си позволих да съдя другиго и в беса на своята неприязън да пожелая чуждото зло, вярвайки, че това ще ми донесе удовлетворение. Т.е. без дори сам да се усетя реших, че чуждото нещастие може да бъде равно на моето щастие - идея, която на теория смятам за меко казано абсурдна. В момент на емоционално натоварено събитие обаче, човек се оказва извън контрол и ясен разсъдък. Ситуация, която освен всичко друго очевидно години наред е успявала да се изплъзне от осъзнаване от моя страна.
Тук ще опиша два от три случая, като първият започна 1998-99, а вторият някъде около 2005-2006.
Първи случай: Става въпрос за мой познат и колега от следването. Като студент бях един от центровете на голяма компания. Подхождах приятелски към него, но той бягаше. Компанията ми определно не му беше особено приятна. В последствие си създадох сравнително лошо мнение за него. Нещо, което ми се случва изключително рядко. Факт е обаче, че този човек се уреждаше със сравнително сносни гаджета. Чак преди няколко дена си дадох сметка, че точно това е провокирало чуството ми за "справедливост". Просто и аз не знайно как пожелах да го видя унизен. Нещо напълно ирационално, като се има пред вид, че в този период от живота си бях доста щастлив. Той ходеше с едно момиче с хубави крака, което иначе по никакъв начин не ми попадаше в таргетгрупата. Във всеки случай като завършихме, него го взеха в казрмата, а пък аз нали съм НГВС. И какво ми хрумна просто като представа, че ще е ужасно забавно да накарам това момиче да ми прави минет пред камерата и да му пратя филма в казармата. Предвкусвах неговото унижение, даваше ми перверзна наслада, но никога не пристъпих към изпълнението на подобен идиотски план. Мотивация за такова нещо просто липсваше. Фантазията, мисълта-форма, заредена с емоция обаче беше факт!
Стана така, че около година по-късно той еба едно момиче, което ми харесваше, а аз на нея още повече. Тогава това изобщо не ме притесни, но в последствие точно тази жена ме накара да почуствам жестоко унижение. Направо ме смаза в някаква нереална гоненица, която продължи няколко години с почивки. А фактът, че той я е ебал, а аз така и не успявах, изведнъж придоби значение, още повече че тя самата каза, че онзи "не става за нищо". Но това беше миниатюрна част от това, с което тя предизвикваше у мен унижение. Но сега, сега го виждам като обратната връзка към моето болно желание преди толкова много години, да го видя унизен.
В края на краищата изживях точно това, което му бях пожелал.
Е, от нея се отървах, но мрачните мисли мине не мине ме спохождат. А животът ми в момента така и така е в някаква идиотска криза.
Втори случай: Друг познат, към когото дори изпитвах приятелски чуства. Фактът е, че този човек е симпатичен и добра компания, но ужасно себичен. Това не е нищо особено, но се оказахме за няколко години колеги в университета. Аз имах ужасно гадна и тежка работа, а той по мое усещане все някак успяваше да мине между капките. Това момче просто късметът го бие по главата. Не че аз нямам късмет, но тогава минах през един период, в който животът ми беше станал просто непоносим. И ето, че този път отново чуството ми за справедливост беше накърнено: Аз се бях сгърчил, а той си щракаше с пръсти (по моя преценка естествено), а накрая получавахме едно и също. Университетът свърши, тръгнахме да търсим работа, той намери преди мен, а аз зациклих в някаква идиотска фантазия как го уволняват (заради некадърност) и животът му се превръща в кошмар. И наистина си вярвах, че ако се случи това, аз ще получа удовлетворение! Стана така, че той наистина имаше проблеми заради накадърност, но мина метър. Мен обаче ме уволниха, и то в пробен период, без адекватна причина. И ето, че изведнъж животът ми се превърна в кошмар. Дори бях забравил за това момче, но фантазията, мисълта-форма, заредена с емоция беше факт!
Така изживях точно това, което му бях пожелал.
Не го пиша това, за да се изповядвам, а защото наистина сериозно заподозрях, че феноменът "поръчки към вселената с обратен знак" е действителен. Не случайно е казано "не пожелавай другиму това, което на теб не желаеш да се случи", а също и "твоето щастие не е чуждото нещастие".
Де факто не съм направил нищо лошо, само съм го помислил, а ето, че животът ми е насран. Т.е. мисълта-форма се е материализирала върху този, който я излъчва.
Ето какъв е моя подход в тази ситуация:
1. Подробен анализ на ситуацията (и други подобни).
2. Работа върху емоционалния и мисловния контрол.
3. Работа върху самото разбиране на феномена и осъзнаване не само нелепоста, но и вредата от желанието за чуждо зло, за този който го индуцира.
4. Намиране на опрощение както към другите, така и към себе си.
Ако феноменът е действителен, ситуацията ще се разпадне от само себе си след тези мерки, а изводът като цяло е:
За всяка ситуация в живота, винаги търсете причините у себе си!
Вие сте!
ЗДРАВЕЙТЕ ПРИЯТЕЛИИ!!!
|
Трагедията на накърненото чуство за справедливост
