Започни с опознаване на себе си. Тук е и красотата. В момента, когато опознаеш себе си, ще познаеш всичко. Не само жена си, но и цялото съществуване. Не само мъжа си, но дърветата, птиците, животните, скалите, реките, планините. Ще познаваш всичко, защото съдържаш всичко това; ти си миниатюрна вселена.
И още една красота, още едно невероятно преживяване: в момента, в който познаеш себе си, мистерията съвсем не свършва. Всъщност сега за първи път тя става огромна. Знаеш, но има толкова много още непознато. Знаеш, но в същото време нещо ти казва, че натрупаното от теб досега е все още нищо. Знаеш, но границата е далеч. Само си навлязъл в океана от знание, но не си достигнал отвъдния бряг.
В този момент цялото съществуване е мистерия: жена ти, детето, приятелят. Познанието не е разрушително за магията, за поезията на живота. Напротив, такова познание подсилва поезията, магията, чудото, тайнствеността. ''Женен съм от двадесет години и си давам сметка за чувството:”Не може ли тя да разбере?"
Разбираш ли себе си? Никога ли не си правил неща, за които впоследствие си се разкайвал? Казваш: "Направих го въпреки себе си!" Разбираш ли себе си? Правиш ли нещата с разбиране? Ако някой те удари и се ядосаш, с разбиране ли се ядосваш или само защото са те настъпили по мазола?
Моля те, не се опитвай да разбираш другия, това не е начинът. Опитай се да проникнеш в себе си - това е пътят. Ти си миниатюрна вселена. В теб е начертана цялата карта на съществуването.

Ne sam go pisal az.