Коментарите изместиха темата доста
Не , коментарите ми са съвсем по темата . Нима в първия постинг за свещената сексуалност не пише :
От векове насам секса се смята за нещо нечисто, а в повечето случаи дори и за грях. Изписани са тонове книги, които ни учат как светците и мъдрите хора задължително са асексуални. В мъдростта и духовното израстване няма нищо лошо, стига обаче то да не става защитна реакция за бягство от собствените ни личностни проблеми.
Няма религия, която в малка или по-голяма степен да не осъжда човешката сексуалност, заклеймявайки я като ерес или разврат. Истината е, че жертвите, които е взело Християнството са много повече от жертвите и на войните дори. Съществуват хиляди версии на осъждане – от внушението, че това е грях, до здравословни заплахи. За религията вменяването на вина от собствената ни сексуалност е бил просто метода, чрез който да се контролира обществото и силата на общата му енергия, именно - чрез страха.
тези заключения не могат да се отнесат към всички религии , дори към всички християнски течения.
Написани са много книги върху подобни въпроси , но не искам да чета скучни , сухи трудове писани от разни псевдо духовници , които заклеймяват секса , (защото много често те смятат че сексуалността е прелюдия към секса) а на тъмно си дърпат "ластиците" и си завират това -онова в широката си дупка.
Що се отнася до религиозността на масовия българин , тя е само външна , механична . Почти никой не чувства вина от нарушаване на 10-те божи заповеди . Все още много хора свързват Коледа с клаенето на прасето и зимният винен маратон , а Великден с шарените яйца и козунаците . Как тогава религията би попречила на масовия българин да изрази сексуалността си ?
Причините за това трябва да се търсят на други места .
Контролът над обществото се постига най-лесно чрез страха , но този контрол в днешно време не се държи от религията . Трябва да сме слепи за да твърдим , че това е така . Хората се контролират именно чрез страха , но друг държи вече този контрол , няма какво да се лъжем . И защото не е изгодно хората да се освободят от страховете си , защото няма да могат да бъдат контролирани , затова и нищо не се прави в тази насока . Отмества се фокусът от важното , от жизнено значимото , към маловажното , към това без което можем . Стремежът е към отклоняване от проблемите , не към решаването им .