Ех. Ти няма при шарлатани да отидеш, а при добър професионалист. Какво доверие? Имат професионална тайна. То и на лекарите не може да им се има доверие, ама като се разболеем отиваме... Мисля, че имаш нужда от психотерапевт. Но не мисля, че ще отидеш.
Разбирам, че много сте си приличали с майка ти и че ти е много трудно да приемеш тази загуба. Пишеш за Господ, небе - вярваща си? А пишеш, че "ако не беше депресията" сега да си при нея? Каква е твойта религия? Аз доколкото знам самоубийството е грях. Непростим.
Тя те е родила, тя те е довела на тази земя. Било е и нейно морално задължение това, което е направила за теб, не мислиш ли? Не омаловажавам помощта й, по-скоро обратното - намеквам ти, че никой не е длъжен, всеки сам избира кое да бъда морален дълг за него. Моралът е лично понятие. Ти избираш да се чувстваш виновна, че не си направила нещо, което не си могла. Нещо, което е в миналото. Знам, дълго ще се връщаш към този момент, но... единственото лекарство е приемането и желанието да продължиш напред. Имаш нужда от нещо хубаво в бъдещето, за което да се хванеш. И нещо хубаво в настоящето, което да ти показва, че си жива и живееш и животът продължава. Човек, животинка, цел, работа, спорт... нещо. Колкото повече неща, толкова по-добре. Ти искаш да се потопиш в скръбта. Аз мисля, че си го направила, отстрани е видно. За теб не е достатъчно, защото ти не можеш да се видиш отстрани. Мисля, че е време да пожелаеш да се отърсиш от нея, а не да я задълбочиш още в криворазбран жест на благодарност. Майка ти не би искала това... Представяш ли си - всичко дала за теб жената - отношение, образование, възможности... отишла си спокойна, че е направила каквото е могла за теб... а сега ти искаш да се съсипеш от мъка по нея или направо да отидеш при нея... да плюеш на всичко, което ти е дала... Не, не е това морал и дълг... моралното задължение е да продължиш. Да търсиш щастието си. Най-тежкото за един родител е детето му да е нещастно.
...rude and not ginger...
Allons-y, Alonso
|