Не мога да се въздържа.
Народната мъдрост казва: Пиенето е до гроб. За съжаление.
Лошото е в ситуацията. Съветвам да си направиш един лист голям / дълъг/ формат и да го разделиш на 2 части. От едната страна Причини да го моля да се върне, от другата Причини да не му позволя на никаква цена да се върне. В продължение на известно време няколко часа, дни? попълвай като ти дойде мисълта на нещо по въпроса. Запиши го без да се връщаш на предишните. Не се притеснявай в началото ще пишеш доста време само от едната страна. После ще ти дойде друг акъл и т.н....
Като измине известен период да не вписваш нищо - би трябвало 1 седмица, но явно случаят е друг, направи равносметка и бъди честна със себе си. прецени кои от написаните неща са важни за тебе и кои не. Сложи ги на кантар, като не забравиш и мнението на децата. Тогава вземи окончателно решение.
Болестта ти не е фатална и би трябвало да се повлиява сериозно, има съвременни медикаменти - изключително ефикасни, които водят до една доста дълга ремисия, да не кажа окончателен добър резултат.
Не се страхувай от еснафското клеймо - видимо успешен брак, пък се разпаднал. Решиш - правиш го. Не съжалявай, каквото и да е решението ти. То си е твое, животът е твой, никой няма право да ти го прекроява. Не бива да го допускаме. Също така не бива и да се срамуваме от поредния компромис - не всеки успява да устои на натиска. Каквото и да направиш приеми го с усмивка и го прегърни като лично решение, каквото трябва да е. Не се оставяй да ти дават акъл и да те подтикват към чужди решения. На чужд г-з и 200 тояги са малко.
Живеем в интересни времена / китайско проклятие - Да живееш в интересни времена/, хората се пекат на бавен огън. Разрушават се житейски устои, идеологии, които са възпитавали се оказват балони с райски газ за упойка, материалната база се разграби и разпродаде за жълти стотинки. Спасителят на нацията го няма и няма. Безработица явна и скрита тресе обществото, престъпността е като пелена, скрива от нас другите, не дава възможност за комуникация, а и е топло, има и трохички...
Едни ги избива на депресия, други пият за да забравят. Трети вземат закона в свои ръце. Много е трудно да устискаш по средата и да не завиеш на умряло.
Аз дали се справям? Опитвам се, понякога ставам като изтребител бомбардировач В 4. Това, което ме задържа в разумни граници е мисълта за децата / чуждите, аз отдавна изгубих единственото си дете, внуците са на 27-30/ Това е за мен основната мисъл - дали няма да е в тяхна вреда. Децата имат нужда от истината и от бъдеще, а ние от усмивката им. Така както нашите родители са ни дали най-доброто от своите запаси, така и ние трябва да дадем.
Поздрави и мъдро сърце.
МОЛЯ подкрепете читанка.инфо
http://bgpetition.com/chitanka_info/index.html
Редактирано от papyy на 03.08.10 02:38.
|