Да на тория е така,но на практика изгонващия/винаги ми е било интересно как можеш да изгониш някой от общо жилище,като не ти изнася си тръгваш
valenty ,
Аз си бях тръгнала. Но без мен в къщи настъпи абсолютен хаос и се върнах отново.
Как го изгонихме? Ами срам ме е да призная, но синовете ми го избутаха навън с физическа сила. Преди това той започна да ме удря. Аз за да се защитя хванах първия по-голям предмет ,но нямах смелостта да го ударя, ами го хвърлих на пода, малката се разпищя ужасена, синовете довтасаха от другата стая . Тогава големият каза нещо от рода,че вече му е прекипяло от баща му и го моли да си тръгне. Той не ще естествено , последва размяна на реплики и тогава те двамата просто го избутаха от другата страна на вратата.
Майка ми ако беше жива щеше да каже Срамота! Какво доживях! Ама не е жива да види. Умря ,търпя цял живот един пияница! Аз няма да търпя.
Със сигурност и аз имам вина с моя невротизъм и нетърпимост. Сигурно има хора с по-голям праг на търпимост от моя . Не мога да бъда толерантна към алкохолизма . Съветвам хората,които не са добре с нервите(както аз ) сериозно да се замислят дали да сключат брак.
Да, занимавам го често с моите пси проблеми. Когато съм в ремисия, и съм добре, когато мисълта е бистра, се опитвам да му разкажа за моята болест,но той никога не искаше да чуе. Не пожела да се срещне с моя психиатър. Вместо него на срещата отиде големият ми син, който добре разбира състоянието ми.
Същия този ден, завчера, синовете ми ме видяха как лежа неподвижно и гледам една точка в тавана. Дори не плачех. Просто бях безкрайно отчаяна. От отворения прозорец чувах алкохолишките смехове и провиквания на мъжете в отсрещното магазинче и отвреме на време гласът на мъжа ми. Опитвах се да дочуя неговия глас ,какво казва на другите мъже. Так близо пет часа. Дразнех се. Чудех се и се чудя вече 20 години-защо той не е при нас, при семейството си? Какво го свързва с тези пропаднали , профанизирани, безперспективни мъже и не можех да си отговоря. После си отговорих -ами той е като тях. И ще повлече и мен , ако му позволя.
Малкият ми син ,седя при мен дълго време, даде ми едно от хапчетата, после тръгна да викне баща си и така .
Аз съм се вглеждам в себе си, даже прекалено. И разбира се, че прекалено често моето състояние му напомня за себе си. Аз не досаждам на близките си хора с оплакванията си, аз търпя състоянието си, а те просто виждат(синовете), а той не вижда защото все не си е в къщи.
Дали с поведението си не е създала атмосфера за настройване на син срещу баща
Не. Но за това ще разкажа в следващ пост.
Благодаря на всички!
Редактирано от Bидa на 31.07.10 09:56.
|