Вида, здравей,

не се познаваме, често следя какво пишеш в този клуб и искам искрено да те поздравя за това, което си направила. Без да се опитвам да уеднаквя историите, пиша ти от името на едно момиче, което все още не е пораснало и е живяла в подобно семейство. Майка ми отказваше и отказва да изгони пиянстващия, агресивен,нищо не правещ, неразбиращ нищо, дистанциран от всичко нейн мъж. Все още не разбирам защо този човек трябваше да бъде част от семейството, той беше абдикирал от всичко, на всички ни се гадеше от него... Огромно количество омраза и стаен гняв имам аз по отношение на него, майка ми, брат ми - за тях дори не ми се мисли какво са изживели и какво още носят. Мисля, че само човек, който е живял в подобна среда, може да те разбере в момента, и желанията ти и страховете ти.

Вероятно ще ти трябва повече сила оттук нататък, ще се чувстваш самотна, несправяща се, но това май е естественпроцес, когато започнеш да живееш сама след дълга връзка . Не се страхувай. Имала си сили да направиш избора да живееш така както смяташ, че заслужаваш, ще имаш сили и да продължиш. Свободата, спокойствието, доверието, обичта са неща, които човек заслужава и никой няма право да му ги отнема.

Нямам достатъчно житейски опит, за да ти кажа как да се справиш сега. Чети позитивни книги, помисли какво можеш да направиш за себе си и за децата ти, така че да се почувствате всички по-добре, помисли дали можеш да изкарваш още пари, за да сте независими. Потърси хора, с които можеш да се виждаш и забавляваш, да си говориш и споделяш. Не се затваряй. Децата ти са на твоя страна, имаш подкрепата им.

Стана дълго... исках само да ти напиша, че никой не може да повлияе на някои неща, които му се случват, но пък има възможност да избира дали те ще са част от живота му.

Ако мислиш, че мога да ти помогна по някакъв начин, можеш да се свържен с мен на мейл.